— Детска свирка.
— Точно така. — Болд се поколеба. Като се изключи Лиз, не бе казвал на никой друг за случилото се. Не можеше да си наложи да заговори за това. Вместо това продължи: — Извършителят е наясно, че местните ченгета са тези, които ще разследват сцената на престъплението и ще търсят улики и доказателства, съзнава, че най-вероятно местните лаборатории ще анализират намерените улики. Което означава, че основната информация се намира в ръцете на местните полицейски управления. Федералното бюро може и да контролира случая, но местните ченгета разполагат с доказателствата и поради тази причина успехът или провалът на разследването зависят изключително от тях.
По лицето на Баулър потече тънка струйка пот и попи в яката на ризата му. Изведнъж прежълтя. Сякаш бе болен от жълтеница. Или малария.
— Има и още нещо. Извършителят се бои много повече от федералните агенти, отколкото от местните ченгета. — Болд замълча за миг. — Та попитах ли те вече как са децата ти?
Баулър завъртя течността в чашата си, която проблесна като светъл диск в сумрака.
— Напразно си бил път дотук — рече той.
— Аз само разсъждавам хипотетично — напомни му Болд.
— Как е Лиз?
— Рак — направо отговори Болд. Споменаването на болестта вече не го нараняваше както преди. Ако очакваше Баулър да проговори пред него, той също трябваше да се опита да бъде максимално откровен. — Отвориха я. Натъпкаха я с лекарства, после започнаха да я облъчват. А тя намери утеха в религията.
— Кони също потърси упование в Бога. А аз? — Той вдигна чашата с уиски.
— И помага ли? — попита Болд. Може би страхът, който не му даваше покой, му помогна да се отпусне. А може би погледът в очите на Баулър потвърди подозренията му. Гласът му потрепери, когато каза: — Умолявам те, Том…
— „Соникс“ направо ще ни смажат тази година. Всичко свърши в момента, в който нашите изгубиха „Клив дъ Глайд“. Още тогава трябваше да се признаят за победени.
— Нека да кажем, че този тип — извършителят — притежава нещо, което е мое — сърдито възкликна Болд. — А аз не зная дали мога да му вярвам, че ще ми го върне цяло и невредимо. — Вгледа се в човека пред себе си с надеждата, че може да надникне в очите му, но напразно. — Нека да кажем, че това само допълнително засили интереса ми към материалите от разследването в Портланд.
— Една вечер занесох папката с материалите — основните материали по разследването — у дома. Отбих се тук, за да изпия едно питие. И някой разбил колата ми. Моята кола! Откраднаха куфарчето с документите. Папката изчезна. Ние, естествено, разполагаме с други копия, но е нужно време, докато сглобим всичко отново.
— Имам нужда от тези материали, Том. Трябват ми всички следи, до които успея да се добера.
— Не, тук грешиш. Знаеш ли кое е най-доброто за теб? Да играеш по правилата. После ще се радваш, че си го направил. — Изчака Болд да осмисли чутото, а след това го погледна в очите. Издържа напрегнатия му поглед и заяви: — Пени е добре. Споменах ли го? Благодаря ти, че попита.
Том Баулър се изправи и с мъка бутна стола си назад. Краката му изскърцаха по застлания с плочки под и Болд настръхна от неприятния звук. Баулър едва се крепеше на краката си. А отвътре отдавна бе мъртъв. Очевидно бе играл по правилата и сега дъщеря му си бе вкъщи. Но дъщерята на Болд я нямаше. Нямаше го детето на семейство Шотц. И на семейство Уайнстейн. Баулър трябваше да живее с мисълта за тези деца. Или поне да се опита. Мъжът мина край Болд и рече нещо на Джинджър за сметката. Излезе от кръчмата, без да се обърне назад.
38.
Дафни бързо се преоблече за трети път, огледа се критично в голямото огледало, монтирано на вратата на банята, и реши, че изглежда прекалено нагласена — Ани Хол, пременена за неделна разходка. Не бе отделяла такова голямо внимание на облеклото си от вечерята с Оуен Адлър, състояла се преди месец. Оуен Адлър бе бившият й, а твърде вероятно и бъдещ годеник.
Тя съблече дрехите, свали и сутиена си и го хвърли на купчинката при другите захвърлени като неподходящи дрехи. Тялото й бе останало без тен през зимните месеци, но коремът й бе плосък и стегнат, а краката — тънки и стройни. Добре оформените й гърди бяха разположени високо на гръдния й кош, а зърната им леко сочеха встрани. Това бе причината, поради която мъжете намираха бюста й за привлекателен, макар че тя самата не можеше да си обясни защо. Полагаше огромни усилия, за да поддържа формата си, тичаше след младостта си като куче след движеща се кола — всеки ден пробягваше по четири мили и вдигаше тежести. Нейната привлекателност не бе подарък от Бога, а бе извоювана с ежедневен къртовски труд и суров режим. Тя притича съвсем гола през наколната си къща, надявайки се, че никой не се мотае по пристана в момента, защото една от щорите на предния прозорец не бе спусната. Набързо се изкачи по тясната стълба към спалнята, в която държеше бельото и чорапите си отделно от останалите си дрехи… и тя самата не бе напълно сигурна защо. Останалата част от дрехите й бяха разпределени в два гардероба и един скрин, които се намираха на долния етаж, точно до банята.