— До мястото, на което е било паднало тялото, имаше афиди — допълни Болд — и визитна картичка в…
Наблизо пронизително изскърцаха гуми и в следващия момент тясната уличка вече бе блокирана от спрелите превозни средства — кола и черен пикап без стъкла. Болд неведнъж бе виждал пикапа на лабораторията на ФБР и веднага го разпозна. От колата слязоха двама мъже и една жена.
— Хората ти да се залавят на работа, Бърни — разпореди се Хил. — Аз ще се заема с това — заяви тя, отдели се от групата и тръгна да пресрещне федералните агенти.
Ла Моя проследи Хил с поглед и забеляза няколко балона, които се развяваха в горния край на уличката.
Лофгрийн го погледна.
— Идваш ли, Джон?
— Флеминг, Хейл и Калиджа — рече Болд. По молба на Хил бе извършил проверка на досиетата на тримата агенти. — А на мен просто не ми е тук мястото — продължи той. — Хил ще нажежи обстановката. А аз държа да мога да работя с тия хора. Ще поговорим по-късно, Джон.
— Разбира се — потвърди Джон, все още заинтригуван от онова, което виждаше от другата страна на улицата. — По-късно — подвикна той по посока на Лофгрийн, който бързо влезе в къщата.
Болд тръгна към колата си. По пътя се спря и се ръкува с федералните агенти.
Ла Моя го последва, но се постара да мине по-далеч от Хил и агентите. Когато наближи полицаите, които отговаряха за реда на улицата, те до един го забелязаха — поредното следствие от повишаването му в сержант, което го притесняваше. Когато беше детектив, униформените полицаи почти не го забелязваха. Двама от полицаите, предугаждайки всяко негово желание, повдигнаха жълтата лента, за да може той да мине спокойно, а после му проправиха път сред зяпачите — съседи и любопитни минувачи, които явно нямаха друга работа. Ла Моя се запъти право към балоните. До тях имаше малка метална табелка, която леко се полюляваше от вятъра. На нея пишеше: „Недвижими имоти. Представителство на Шери Дийч — Маккан, Дийч, Фентън“. Сержантът подръпна един от балоните. Очевидно бе пълен с хелий. Видя още една по-малка табела. На нея пишеше: „Безплатно посещение и разглеждане на имота. Тази вечер!“. Ако мероприятието се бе състояло предишния ден, балоните щяха да са спаднали досега. Което означаваше, че свободното разглеждане на къщата е било същата тази вечер.
Ла Моя веднага извади бележника си.
Ако агентката бе оглеждала внимателно посетителите, то тогава те разполагаха с евентуални свидетели, които през цялата вечер бяха влизали и излизали от къщата. Имаше случаи, в които потенциалните купувачи на даден имот дори му правеха снимки. Ла Моя записа внимателно всичко, затвори очи и прошепна:
— Моля те, Господи!
Зад него Хил и федералните агенти тръгнаха към къщата на семейство Шотц.
4.
Ла Моя проследяваше с крак пукнатините в тротоара пред къщата на семейство Уосърман, които се виеха подобно на вени под бледа човешка кожа. Никак не му се влизаше вътре.
От изток подухваше постоянен хладен ветрец.
Дафни Матюс пристигна с червената си хонда. Паркира я умело зад камарото на Ла Моя. Матюс, която беше полицейски психолог, беше нещо като аномалия в отдела. Тя работеше на интелектуално ниво, беше изключително ерудирана, винаги внимателно подбираше думите си. Ла Моя подозираше, че тъмната й сластна хубост още на млади години я бе принудила да издигне висока стена около себе си и сега, когато вече бе зряла жена, тя все не успяваше да се освободи от оковите й. Според Ла Моя тази жена беше твърде студена и дистанцирана. И въпреки това нейният самоконтрол и недостъпност го привличаха и той знаеше, че не е единственият в отдела, който изпитва подобно привличане. Близкото й приятелство с Болд бе част от историята на отдела — двамата си бяха сътрудничили много успешно в няколко изключително тежки разследвания. За тях двамата се носеха и други клюки, но за Ла Моя те не представляваха интерес.
Матюс се приближи до него. Изглеждаше съсредоточена и делова. Носеше кожено куфарче, ръката й бе отрупана с гривни, които глухо подрънкваха.
— Кои са вътре? — попита тя без всякакви предисловия.
Ла Моя побърза да отговори:
— Бащата се казва Пол. Майката — Дорис. Малкият им син е Хенри. В къщата са и съседите — семейство Уосърман. Тя е Тина. Не зная името на съпруга й. Те също имат деца, доколкото съм информиран. Маккини също е с тях.
Дафни искаше да е сигурна, че може да установи пълен контрол върху положението.
— За момента ще освободим Маккини. Ще се опитаме също да накараме съседите да се качат на горния етаж заедно с Хенри. Съмнявам се, че майка му ще го изпусне от погледа си дори и за миг, но нашата цел е двамата Шотц да останат сами на първия етаж заедно с нас. Веднага щом уредим това, ще им изкажем съчувствието си. Ще се опитаме да прикрием от тях факта, че нито един от двама ни няма деца, защото по този начин ще застрашим доверието помежду ни. Ще им дадем малко информация, свързана със специалния отряд, и ще се постараем да им вдъхнем надежда, да ги накараме да повярват в нас. Всичко това трябва да стане, преди да сме започнали да задаваме въпросите. Аз ще се справя с тази част от разговора. Когато стане време за въпросите, ти ще поемеш нещата в свои ръце. Много е важно да гледаш в пода, когато започнеш да ги разпитваш. — Тя му показа нагледно и продължи да обяснява: — След това започваш бавно да вдигаш поглед и ги поглеждаш в очите едва когато си стигнал до същината на въпроса. Задаваш въпросите с тих глас. И нещо ново за теб, Джон — дръж се кротко и сдържано.