— И? — отново опита Ла Моя, принуждавайки Болд бързо да вземе някакво решение.
Основният му проблем беше, че в момента не бе в състояние да разсъждава логично. Нито пък бързо. Чувстваше се упоен и замаян, изобщо не приличаше на себе си. Виеше му се свят от умора, ушите му като че ли бяха пълни с вода. Аспиринът бе притъпил малко болката, но не бе успял да я излекува. Орисан бе да живее постоянно с нея. „Защо?“ — отново се попита той. Изрази на глас единствената мисъл, която проблесна в уморения му ум.
— Нямаш особено желание да ги покажеш на Флеминг.
Ла Моя възприе думите му като обвинение.
— Тяхната лаборатория взе компютъра на Андерсън и като че ли нямат никакво намерение да го върнат. Ако те се бяха натъкнали на това съкровище, кога, мислиш, че щяхме да чуем за него? Ще ти кажа кога: едва след като идентифицират пристана и направят съответните запитвания — едва тогава и само тогава… Можеш да си сигурен в това.
— Така е — кимна Болд и се зае да разтрива схванатия си врат. Само че не му достигаха сили за това. И тук се криеше другият му проблем — бе изгубил предишната си сила и издръжливост. Сега вървеше два пъти по-бавно отпреди. Ръцете му бяха тежки и непохватни, сякаш принадлежаха на друг човек. — Имаш право. Сигурен съм в това. — Погледна го. — А ако ти споменеш, макар и една думичка по въпроса…
— Веднага ще се заемат с това. Царе са, когато става дума за улики от подобно естество. Ще докарат тук още няколко костюмари, които ще започнат проверки на пристаните, а ние ще прочетем за ареста на Гайдаря на първа страница на вестниците.
— Вероятно имаш право — съгласи се Болд, макар да не вярваше и на една думичка от казаното. И той самият не изпитваше особено добри чувства към Бюрото — много често бе оставал разочарован от методите им, но Флеминг му се струваше по-различен от повечето федерални агенти, които познаваше. Флеминг искаше да сложи край на всичко това, не по-малко от всички останали желаеше да арестува Гайдаря от Хамелин.
Болд не беше сигурен по какъв начин Флеминг бе успял да се задържи толкова дълго време начело на това разследване; Бюрото си имаше своите начини за отстраняване на неефективните си служители. Ако се бяха придържали към установената процедура, Флеминг трябваше да бъде свален от случая още в Сан Франциско, след като бе претърпял провал в предишните два града. Той или имаше влиятелни приятели по върховете, или пък репутацията му на най-добрия федерален агент, специализирал се в случаи на отвличания, почиваше на реални достижения и резултати.
— Дяволски си прав, че имам право — възкликна Ла Моя, който се палеше все повече и повече.
Болд реши да се възползва от това.
— Освен ако не ги изпреварим. Това е нашият град, Джон. И нашите пристани.
— Точно така! Аз ли не го зная? Дяволски си прав. Това е нашият град, по дяволите! Но снимките са ужасни! Погледни ги само. На тях няма нищо, освен няколко мачти. Нищо характерно, което да ни насочи. Имам чувството, че целта на Андерсън е била да прецака всичко. Имаш ли представа колко пристана има в този град? Езерото Юнион. Езерото Вашингтон. Крайбрежието. Остров Мърсър. Къркленд. Медина. Исусе! Вешън. Островите, за бога! Край нямат.
— А ти искаш аз да свърша тази работа вместо теб — заключи Болд, който добре познаваше, и в момента се възползваше от прекомерната заангажираност на Ла Моя. Съвсем съзнателно се възползваше от дългогодишното им приятелство! Прииска му се да пропълзи в някоя дупка и да умре.
Думите му като че ли поотрезвиха Ла Моя. Той погледна бившия си сержант в очите и кимна мрачно.
— Искаш да кажеш, че те използвам? — попита той, схванал погрешно думите на Болд. — Да, май имаш право. Ако аз се заема със случая, веднага ще се разчуе за съществуването на снимките на Андерсън, което означава, че ще вляза в конфликт с Флеминг, което пък означава, че ще изпадна в немилост пред Хил и в крайна сметка аз ще се окажа преебаният. Когото и да помоля за съдействие, той веднага ще се досети, че задачата е свързана с работата на специалния отряд. Но разузнаването? Никой не знае с какво точно се занимавате по цял ден там горе. Всички се страхуват, че може би се ровите точно в техните кирливи ризи. А и като имам предвид с колко хора разполагам…
— А пък аз бих могъл да прибегна до услугите на информаторите си.