— По тази причина съм тук. Заради това дойдох. Том… — Тя рязко замълча и погледна към вратата на кабинета, сякаш за да се увери, че е затворена, а разговорът им е абсолютно поверителен. — Ние с теб не се познаваме много добре, нали?
Болд познаваше Баулър благодарение на постоянния обмен на информация между отделите. Освен това Баулър бе председателствал една от конференциите на органите на реда от Северозападните щати, на която Болд бе изнесъл доклад.
— Всъщност познаваме се достатъчно. — Болд се опита да й вдъхне увереност.
— Том ръководеше разследването на Гайдаря от Хамелин. Знаеше ли това?
— Да. Поради тази причина го потърсих вчера. — Погледна я и додаде: — И за да го попитам за Пени.
Тя се изчерви — неволна реакция, която беше достатъчно показателна. Болд почувства прилив на вълнение. Кони Баулър отново хвърли един бърз поглед към вратата, привлечена вероятно от униформеното ченге, което вървеше по коридора.
Веднага щом полицаят се отдалечи достатъчно, тя прошепна:
— Пени ни бе отнета по средата на втората седмица от началото на разследването.
За Болд това означаваше, че Гайдаря от Хамелин редовно бе изнудвал местните полицейски офицери и по всяка вероятност доказателствата, пристигащи от различните градове, бяха подправени, което пък на свой ред означаваше, че Флеминг и хората от ФБР през цялото време бяха работили с недостатъчна и на моменти изкривена информация. Шийла Хил бе заподозряла нещо подобно. А сега Кони Баулър потвърждаваше догадките й.
— Том отказва да говори за това, но аз зная, че той е укрил някои от доказателствата. Заяви, че някой откраднал папката с материалите от разследването и по този начин отказа да ги предаде на ФБР. Но това не е правилно. И аз не мога да позволя да се случи отново. Искам да кажа… то вече се е случило, нали? Сара. Той ми каза. А и другите отвлечени дечица от Сиатъл. Толкова съжалявам. Зная, че ако Том… но ти трябва да разбереш… получихме си я обратно жива и здрава. Пени… Можехме да мислим единствено за нея. — Очите на жената се напълниха със сълзи, устните й се разтрепериха, лицето й се сгърчи като спаднал балон. Раменете й хлътнаха навътре и тя сякаш изведнъж се смали наполовина. Сълзите покапаха по блузата й. — А Том? Убеден е, че ако някога се разбере, че съзнателно е компрометирал разследването — поради каквито и да било причини — ще му отнемат значката и привилегиите и ще го изритат на улицата. А в момента нещата са такива, че просто не сме готови да започнем всичко отначало. Нали разбираш? Децата и всичко останало…
Докато я чакаше да продължи, Болд изведнъж си даде сметка, че вече е нарушил условията, поставени от похитителя, и душата му се изпълни с вледеняващ страх. Помисли си, че бе сгрешил, приемайки намесата на останалите. Но в същия този момент осъзна, че Баулър просто не можеше да продължи да живее с мисълта за стореното от него.
Болд не сваляше поглед от мокрото от сълзи лице на Кони Баулър, но с периферното си зрение забеляза някакво движение пред вратата на кабинета му. Вдигна ръка, за да попречи на Дафни да влезе в стаята. Кони погледна нататък, но Дафни вече им бе обърнала гръб и се отдалечаваше по коридора.
Кони отново заговори тихичко.
— Пени е добре. По нея нямаше и драскотина. Никакви признаци за… нали разбираш… нищо. Не й беше сторил нищо лошо.
— Той?
Въпросът му я озадачи.
— Похитителят. Никоя жена не би могла да причини нещо такова на беззащитно дете.
Опитвайки се да изиграе картите си по възможно най-добрия начин, Болд дори не се и опита да възрази.
— Том осъществи ли някакъв контакт с него?
Тя отрицателно поклати глава.
— Не. Щеше да ми каже. — Отново се разплака. — Повече от три седмици не знаехме нищо за детето си.
Сара бе отвлечена преди шест дни; Болд просто не можеше да си представи какво означава да я няма три седмици.
— Намерихме я в градския център „Клакамъс“. Това е търговски център. В джобчето й имаше картичка, на която бяха написани името, адресът и телефонният й номер. Зарязал я беше там като загубена колетна пратка. — От очите й потекоха още сълзи и тя промърмори успокоително: — Нищо й нямаше. Беше добре. Само малко поуплашена. Нищо повече.
— Онази картичка… На ръка ли беше написана, или на машина?