Ла Моя се почувства неудобно, когато обърна гръб на дома на семейство Шотц и тръгна по късата алея, която водеше към къщата за продан. На улицата бе спрял бял пикап на „КОМО НЮЗ“, целият отрупан с антени. Семейство Шотц все още отказваха всякакви интервюта. Благодаря ти, Господи, и за дребните дарове!
Шери Дийч пое нагоре по стълбите и прикова цялото му внимание върху примамливо полюляващия й се задник.
— Чу ли за това отвличане вчера? — попита тя, докато се опитваше да намери ключа. — Случило се е точно тук.
Тя се обърна, за да посочи къщата, но видя значката на Ла Моя и на лицето й се изписа неподправена изненада. Шок.
Ла Моя затвори портфейла със значката и го прибра в джоба си.
— Сержант Ла Моя. „Престъпления срещу личността“. Отдел „Убийства“. Снощи тази къща е била отворена за свободно посещение от всички заинтересовани купувачи.
Тя запелтечи.
— Къщата на остров Мърсър?
— Опитах се да уговоря среща чрез секретарката ти.
— Подъл задник! — Тя го измери с поглед от горе до долу. — Опитваш се да ме сваляш, за да можеш да ме разпиташ? Ще подам оплакване срещу теб!
— Започнах да те свалям, защото и ти ме сваляше.
— Така ли?
— И защото си много привлекателна жена — допълни той с надеждата да поправи поне част от нанесените щети. — Знаеш как да разговаряш с един мъж. И това ми харесва.
— Така ли? — повтори тя, но този път тонът й беше по-миролюбив. Нервно хвана един кичур от русата си коса и го прибра зад лявото си ухо.
— Свободният оглед на къщата се е провел по същото време, по което смятаме, че е било отвлечено бебето.
— За Гайдаря от Хамелин ли става дума?
— Напълно е възможно да си видяла нещо. Кола? Човек?
— Значи ти ме подмами? Така ли си вършите работата?
— С всеки изминал час намаляват шансовете ни да върнем това бебе на родителите му живо и невредимо. Повече от тридесет души работим по случая. И нито един от нас не е спал през изминалите седемнадесет часа.
— Не съм забелязала нищо. — Тя погледна ключа, който държеше в ръката си. — Ти изобщо не искаш да разглеждаш къщата — осъзна тя. — Подъл задник! Господи, не мога да повярвам, че ми се случва това. Парите от данъците, които плащам, вкарани в действие! Ти ли си най-доброто, с което разполага полицията, детективе?
— Сержант — поправи я той. Помисли си, че Болд е най-добрият, и внезапно изпита чувство на малоценност. — Бих искал да влезем вътре, ако не възразяваш.
— Майната ти! — възкликна тя, но отключи вратата. — Защо просто не ме попита… — Шери изведнъж млъкна, дала си сметка, че в действителност той се бе опитал да го направи. — Ченгета! Вие не сте като хората. Принадлежите към друг животински вид.
Ла Моя я последва вътре и рече:
— Искам за момент да застанеш точно тук. — Той внимателно я хвана за раменете и я обърна с лице към къщата на семейство Шотц. — Колко ли пъти си отворила тази врата през миналата вечер? — Не свали ръце от топлите й рамене. Съзнаваше, че се намира на хлъзгава почва — тя спокойно можеше да подаде оплакване, че е била подведена, а физическият контакт, ако решеше да го спомене, само щеше допълнително да усложни ситуацията и той едва ли щеше да е в състояние да обясни държанието си пред дисциплинарната комисия. Ла Моя имаше немалко преживявания, свързани с тази комисия, и нито едно от тях не беше от приятните. — Колко души дойдоха да разгледат къщата?
Тя бе застанала малко под ъгъл и гледаше към къщата на семейство Шотц. Ла Моя чувстваше, че тя усилено се рови в паметта си.
Той продължи да разпитва:
— Спомняш ли си да си заставала на това място и снощи? — Тя кимна едва-едва. — Можеш ли сега да се опиташ да погледнеш над главите на хората, крито си посрещала вчера, и да огледаш улицата зад тях?
— Никога не съм правила нищо подобно.
— Всичко е наред — успокои я той. — Ръцете ми притесняват ли те?
— Не. Изобщо.
Той леко се наведе напред и я погледна крадешком — тя стоеше със здраво затворени очи.
— Цялата къща светеше. Това си го спомням със сигурност.
„Спомни си още“, мълчаливо се примоли той. Детегледачката вече бе потвърдила този факт. Беше им казала, че самата тя е запалила повечето лампи в къщата. Не си спомняше кой знае колко повече: само един мъж с предпазни очила на задната врата — работник от службата за борба срещу домашните вредители и гризачи.