Ла Моя отново взе клетъчния телефон. Все още не работеше.
Съдейки по пътните знаци, Ла Моя заключи, че Лиза Кроули пътува към летището. Ако Хейл се опиташе да я арестува, щеше да провали всички шансове за спасение на малката Сара.
Ла Моя прецени възможностите си и взе трудно решение. Кроули щеше да е нащрек и да се пази от хора, които влизат в сградата на летището след нея, но ако успееше да пристигне преди нея, той може би щеше да съумее да я проследи незабелязано.
Мислено се запита: „Имало ли е случай, в който да не съм бил прав, по дяволите?“. Излезе в лявото платно и задмина Хейл и Кроули. Международното летище се намираше на следващата отбивка.
70.
Болд потегли към летището. Съпругата и детето бяха в колата заедно с него — точно както би постъпило семейство Бремър. Очите му непрекъснато следяха ту движението към тях, ту се вглеждаха в огледалото за обратно виждане, защото смяташе, че е твърде вероятно някой да ги следи. Заради риска от евентуално наблюдение те щяха заедно да излетят за Хюстън. Оттам Дафни и Труди Китридж щяха да се приберат в Сиатъл. Болд възнамеряваше да се върне в Ню Орлиънс и да помогне на Ла Моя в проследяването на Лиза Кроули, единствената връзка с дъщеря му.
Спасяването на Труди Китридж го бе изпълнило с надежда.
Дафни се обади от задната седалка. В ръката си държеше шише с бебешко мляко.
— Нараняванията й са сериозни, Лу.
— Зная.
— Нали чу, че и Шевалие се опита да я накара да отиде на лекар. Той също видя, че е зле ударена. Това око…
— Зная.
— На нас тя ни трябва здрава. Ако разчитаме на нея да те отведе до Сара…
— Тя ще оцелее. Но Хейл ме безпокои. Само няколко телефонни разговора от страна на Хейл и тук или ще се напълни с федерални агенти, предвождани от Флеминг, или семейство Кроули ще офейка в Сингапур.
Дафни се замисли върху думите му.
— Да не би да се опитваш да кажеш, че Хейл работи за тях? — високо възкликна тя от задната седалка и стресна детето, което избухна в плач. Дафни веднага я успокои.
— Това би обяснило соловите му изпълнения. Поведението му не се връзва с обичайната политика на Бюрото в подобни случаи, Дафи. Едноличното му разследване продължи твърде дълго. Ще му се наложи да дава някакви обяснения. А ако не е тук, за да разследва тези хора, значи е тук, за да ги пази.
— Той е бил включен в екипа на Флеминг на по-късен етап.
— Двамата се познават от много години, работили са заедно и преди. Хейл е имал възможност да наблюдава прогреса, постигнат от Флеминг във всеки отделен град, и да предупреждава семейство Кроули, когато дойде време да се покрият. Това би обяснило точния разчет на всеки техен ход.
Дафни продължи да размишлява на глас.
— Тя обаче попада в пътнотранспортно произшествие. И това променя нещата. Флеминг вече е съвсем близо до нея. Сега разбирам мисълта ти: в онзи момент е било възможно семейство Кроули, или пък Шевалие, да поискат протекция и закрила. И Хейл е трябвало да се озове на молбата им.
— Което обяснява защо е пристигнал тук сам. Казал е на Флеминг, че трябва да проследи някои нишки. Флеминг се е хванал — та нали и той работи по този начин. Флеминг никога не би изпратил армията си от агенти, ако не е предварително сигурен, че ще може да извърши арест.
— Студиото за татуировки? — попита Дафни.
— Хейл пристига преди нас и отстранява всички улики. Похитителите решават, че са в безопасност и продължават с плана по осиновяването на Труди Китридж. Що се отнася до безопасността на Сара, това е най-обнадеждаващият знак — те все още не са преустановили набезите си.
— Ами Хейл? — В гласа на Дафни се прокрадваше недоверие.
— Той по-добре от всеки друг познава решимостта на Флеминг и ресурсите, с които той разполага. Знае какво ще последва. Лиза Кроули е ранена. Разкрит е трикът им с чуждите кредитни карти и фалшивата самоличност. Доколкото са информирани, връзката им със „Съвършен образ“ също е изяснена от полицията. Усещат, че кръгът се затваря около тях.
— И затова се отказват от Сиатъл.
— Точно така — съгласява се Болд. — А нещастната Сара изведнъж се превръща в бреме.
71.
Ла Моя спря на паркинга и си взе билетче за престой.
Скри пистолета и белезниците под предната седалка, но отново пъхна палката в левия си ботуш. Щеше да му се наложи да я извади, преди да мине през детекторите на летището, но мисълта да излезе невъоръжен от колата му се струваше неестествена — в края на краищата бе прекарал петнадесет години от живота си с някакво средство за самозащита, притиснато към тялото му.