— Ами ако е Хейл? — попита Дафни. Въпросът й го изуми. — Ами ако Хейл ни е разпознал?
— Не и в този дъжд.
— Ами ако все пак го е направил? Той вероятно знае всичко за теб, включително и за любовта ти към джаза. Знае дори за Скот Хамилтън. Ами ако е решил да ни изиграе?
Болд се изправи, като огледа най-близките телефонни кабини.
— Тогава ще трябва да го изчакам да заговори пръв. Нямам друг избор.
— Не го прави. Той иска точно това. Федерален агент е. Може да ни арестува за отвличане на дете. Не забравяй, че не сме докладвали на никого за случилото се. Ако той е част от всичко това, ако се опитва да спечели малко време, ще постъпи точно така. Не си играй с огъня. — После додаде: — Заради Сара не си играй така. Моля те.
Болд се поколеба. Дафни в повечето случаи имаше право. Погледна я право в очите. По радиоуредбатата повториха съобщението и Болд забързано се запъти към телефонните автомати в далечния край на залата.
Разговорът на Ла Моя с Болд продължи само двадесет секунди. След това затвори и бързо тръгна към Хейл, който стоеше с гръб към него пред един от телефонните автомати.
Обхвана го паника, когато осъзна, че бе изгубил твърде много време в опити да се свърже с Болд. Не трябваше да допускат Хейл да се свърже с Флеминг! Ла Моя изведнъж се спря по средата на залата, наведе се уж да оправи крачола на панталона си и премести палката от ботуша в ръкава си.
Никой не се решаваше с лека ръка да нападне агент на ФБР. Това не беше най-умният ход през кариерата му. Ла Моя пъхна ръка в десния си ръкав и разви кръглата капачка на електрошоковата палка. Чуха се две прищраквания.
Хейл свали слушалката и започна да набира телефонния номер.
Може би се обаждаше на Роджър Кроули, на Шевалие, на съдия Адамс, на Флеминг или на Калиджа. В момента това нямаше значение; той просто трябваше да бъде спрян.
Ла Моя рядко се поддаваше на паниката; по рождение притежаваше завидно самообладание. Колкото по-напрегнато ставаше положението, толкова по-спокоен и уверен ставаше Джон ла Моя. Движенията му ставаха пестеливи и ефективни — никакво забавяне, никакво разтакаване. Не изпитваше угризения или пък нерешителност.
Хейл говореше по телефона — Ла Моя не можеше да върне времето назад; можеше единствено да предприеме някакви ответни мерки.
Понякога, когато изпиеха по няколко бири, ченгетата обичаха да разказват за случаи, в които времето като че ли забавя хода си, а движенията на околните се виждат като на забавен кадър. Ла Моя никога не бе преживявал подобно нещо. Докато прекосяваше терминала, времето продължаваше да си тече с обичайния си ход. Погледна през рамо и видя Болд, който тичаше към него.
Хейл очевидно бе изцяло погълнат от телефонния разговор.
Ла Моя бързо огледа обстановката. Видя две двойки и едно семейство, които вървяха през терминала вляво от него; младо момиче с гръб към него стоеше пред един от телефонните автомати; на около метър пред него имаше вестникарски щанд, а жената зад касовия апарат имаше пълна видимост към телефонните апарати.
Ла Моя измъкна палката от ръкава си и я зареди като се целеше в гръбначния стълб на Хейл. В същия момент Хейл почувства, че някой се приближава зад гърба му, и се обърна навреме, за да разпознае лицето на Ла Моя. Очите му се разшириха от изненада, лицето му пребледня.
Ла Моя трябваше да се прицели добре. Спечели малко време, като удари с длан телефонната слушалка, която премаза ухото на агента и силната болка за миг отвлече вниманието му. Ла Моя замахна с дясната ръка и допря палката до тялото на агента. Палката изстреля електрическия си заряд, но Хейл остана прав — Ла Моя бе попаднал на кожената презрамка на кобура му.
Палката се презареждаше за петнадесет секунди. Ла Моя ритна Хейл в коляното, но агентът само се олюля. После го удари с юмрук в ребрата и го принуди да се превие на две. Заби десния си лакът в основата на черепа му и го зашемети. Тялото на Хейл се отпусна и Ла Моя рязко изви ръката му и я притисна към гърба му. Телефонната слушалка висеше във въздуха и се люлееше като махало.
… дванадесет… тринадесет… четиринадесет… безмълвно броеше Ла Моя.
Когато стигна до петнадесет, Ла Моя освободи агента, който веднага размаха ръка, опитвайки се да открие някаква опора. Без да се обръща назад, Ла Моя предупреди Болд:
— Пази се!
Изпъна лявата си ръка назад, за да възпре Болд. После отново допря електрошоковата палка до тялото на агента. Този път достигна до кожата му. От високото напрежение на електрическия импулс телефонът иззвъня, макар че слушалката продължаваше да се люлее във въздуха. Пронизителният звън огласи терминала. Хейл сякаш се вкамени, тялото му натежа като стомана. Ла Моя прибра палката, а двамата с Болд хванаха олюляващия се агент.