Выбрать главу

— Флеминг? — излая Болд.

— И аз реагирах по същия начин. Гари Флеминг? Реших, че някой се будалка с мен. Но заповедта си е заповед.

— Флеминг? — повтори Болд.

— До Сан Франциско разследването изобщо не помръдва. И точно когато хоризонтът се прояснява и започва да се очертава някакъв успех, Флеминг уволнява целия екип поради некомпетентност. Може Флеминг да ме е изискал, а може от централата да са му помогнали да вземе това решение, но внезапно аз се оказвам включен в екипа. Получавам възможност да участвам в разследването и да наблюдавам нещата отблизо. Улики, които биват изпращани в централната лаборатория и изобщо не се връщат. Дребни нещица, но важни. Той не отговаря на някои обаждания. Не обръща внимание на определени свидетели, на някои доказателства. Местните ченгета в Портланд свършват много добра работа. Аз предавам информацията на нашите хора. И изведнъж Гайдаря изчезва отново. После идва ваш ред, момчета, и вие свършвате още по-добра работа. Дупките в разследването стават малко по-големи. И тогава се появява Анди Андерсън. Флеминг е обсебен от Андерсън, не желае да го остави на мира. Поставя дома му под наблюдение. Събира доказателства, без да има заповед за това — оплесква всичко — и аз започвам да нервнича.

— През цялото това време изпращаше ли доклади във Вашингтон?

— От мен се очакваше да го правя. Но Гари Флеминг? И как да опропастя цялата си кариера като разполагам само с дреболии? Много от нещата не се връзват. И най-вече защото не мога да се избавя от чувството — това е само чувство, ясно? — че Флеминг повече от мен, повече от всеки друг, иска да пипне онзи задник.

— И аз съм имал това чувство — призна Ла Моя.

— Нали? И тогава на повърхността изплува тази татуировка. Ненадейно разбирам, че ченгетата от управлението са изровили нещо за някаква татуировка. Това наистина ме озадачава. Решавам, че трябва да дойда тук и сам да проверя какво става.

— Телефонът? — отново попита Болд. — Преди малко. Свърза ли се?

Той кимна.

— С Хил. Ти познаваш капитан Хил — той се обърна към Ла Моя — по-добре от всеки друг.

Ла Моя настръхна.

— Флеминг знаеше, че я чукаш. На няколко пъти ме накара да те проследя. Хубави хотели.

Болд рязко извика името на Ла Моя и му попречи да удари агента.

— Това беше най-силният му коз. Пазеше го за момента, в който щеше да поиска да оглави специалния отряд. И можете да ми вярвате, че той щеше да изиграе добре този коз. Всичко беше подготвено. Само че ти изведнъж се забърка в нещо, отстраниха те от работа и обърка всичките му планове. Вече не разполагаше с основното си оръжие.

Лицето на Ла Моя стана кървавочервено.

— Хил? — попита Болд.

— Съобщих й номера на полета. Описах заподозряната. Има пряк полет от Далас-Форт Уърт до Сиатъл. Пристига рано довечера.

— Хил? — повтори Болд.

— Сметнах, че е по-разумно да предам заподозряната на нея, а не на Флеминг. Той ще провали наблюдението. И ще го направи нарочно — оплака се Хейл.

— Той ще разбере — рече Болд. — В момента, в който Хил включи хората от „Специални операции“ — Мълрайт с голямата му уста — всеки, който има връзка със силите на реда в Сиатъл, ще научи какво става.

— Ако казаното от теб се потвърди, ще се обадим на хората тук и ще те освободим — рече му Болд. — Само че трябва да сме сигурни. Не можем да си позволим да изложим на риск живота на Труди Китридж. Може би разбираш това, а може би не.

— Върнете се! — извика след тях Дънкин Хейл.

Ла Моя затвори вратата след тях. Двамата полицаи от охраната чакаха отвън.

— Никакви грубости! — предупреди ги Болд. — Само ни осигурете два дни.

— Ще ви покрием — рече сърфистът. — Радваме се, че можем да помогнем.

Лиза Кроули щеше да се окаже по средата между два екипа за наблюдение — на полицейското управление на Сиатъл и на ФБР. Безопасността на Сара изискваше Болд да предотврати това, дори и ако се наложеше да застане на страната на Лиза Кроули. Тя бе единствената му възможност да намери дъщеря си.

Чартърната компания „Биг & Ийзи“ искаше седем хиляди долара, за да им осигури частен полет до Сиатъл. Болд изтегли сумата от трите си кредитни карти. Двете излязоха на червено.

Дафни и Труди Китридж излетяха до Хюстън, а оттам щяха да хванат полет за Сиатъл. Очакваше се да пристигнат късно през нощта.