Ла Моя реши да изиграе решителния си коз, разчитайки на очевидната й склонност към показност и перчене.
— Виж какво, ако се притесняваш от шума, който може да се вдигне около теб: телевизията, вестниците — твърде вероятно е медиите да надушат всеки евентуален свидетел — гарантирам ти, че можем да предотвратим това. Можем да направим така, че името ти да не се появява по първите страници на вестниците. — Последните му думи увиснаха във въздуха като неустоима примамка.
Лицето й изведнъж светна. Отново нави кичур коса около пръста си.
— Не, не… не става дума за това.
— Преди малко останах с впечатлението, че не си сигурна за минипикапа.
— О, не — възрази Шери. — Тъкмо напротив, детективе. Абсолютно сигурна съм, че пикапът беше спрял на улицата.
— А шофьорът?
— Просто един работник с униформа.
— Униформа? — повтори Ла Моя и надраска нещо в бележника си. — Цвят? Описание?
Тя поклати глава и призна:
— Не зная. Колата спря ей там и аз си помислих, че може би ще бъдем посетени от някоя домакиня от предградията. И тогава го видях. Моментално изгубих интерес, защото, според моите стандарти, той си беше работна пчеличка, а никоя работна пчеличка не би платила повече от две хиляди за една къща. Аз поне не познавам такъв случай. Сто и осемдесет е таванът, който тези хора могат да си позволят, но аз дори не включвам такива имоти в офертния си бюлетин. Когато организирам свободно посещение на даден имот, насочвам цялото си внимание към една определена категория хора — онези с характерния блясък в очите. Нали се сещаш? Онзи, който се появява, когато човек е решил да купува.
Тя погледна към Ла Моя.
— Твоите очи също блестяха и аз реших, че си дошъл да купуваш. Само че не къща, нали? Сега разбирам това. В първия момент обаче забелязах единствено лъскавата ти кола, ботушите, ненаситното пламъче в очите ти и реших, че вече си ми в ръчичките.
— Минипикапът? С прозорци ли беше, или с цяла каросерия? — Помисли си за малката Ронда Шотц, напъхана в каросерията на някакъв пикап, и почувства гадене.
— Прозорци? — Шери премигна няколко пъти. Не беше сигурна. — Виж какво, сигурна съм, че беше бял. Прозорци? Не си спомням нищо за прозорците. — Огледа се наоколо нервно и каза: — А сега ми кажи за телевизионните екипи. С кого трябва да се свържем, за да се доберем до тях?
6.
От момента на раждането на сина й Хейс преди шест месеца Триш Уайнстейн не можеше да се избави от усещането, че по някакъв начин от живота й е била открадната седмица, или дори цял месец, а тя никога няма да успее да компенсира тази загуба. Беше на двадесет и седем години, а се чувстваше уморена и стара. Тялото й не се бе възстановило според очакванията й: коремът й все още приличаше на спаднал балон, а тя все още не можеше да се напъха в любимите си дънки — мярката, която бележеше напредъка й в борбата с килограмите. Животът й като майка също не отговаряше на очакванията й — нямаше нищо общо с блажената радост на майчинството, за която всички непрекъснато говореха.
Четвъртъците бяха нейните малки бягства — дните, които нетърпеливо очакваше през цялата седмица.
Всеки четвъртък свекърва й, Филис Уайнстейн, пристигаше малко след обяд, точна като часовник. Графикът се спазваше стриктно всяка седмица.
— Здравей, миличка — провикна се Филис с характерния си снизходителен тон и влезе през задната врата, без дори да си направи труда да почука преди това.
Арогантна и свръхзагрижена за сина си, Филис възприемаше Триш по-скоро като средство за възпроизводство на хилавото семейно дърво, отколкото като съпруга на сина й. Триш, която не беше еврейка, съзнаваше, че никога няма да спечели любовта на тази жена. Даваше си сметка, че Филис просто я търпи, но за нейна голяма изненада, синът й Хейс неочаквано се превърна в любимец на баба си.
— Здрасти, Филис — със закъснение отвърна Триш. Гласът й прозвуча уморено.
— Къде е моят малък Хейс? — попита Филис и заобиколи снаха си, приключила напълно с любезностите. Тръгна из малката къща, а Триш я следваше по петите. Тази жена просто не можеше да стои на едно място. Същевременно с това не спираше да говори и не пропускаше възможността да спомене нещо за състоянието на стомаха и червата си.