Поради тази причина чистачката, която бършеше огледалата в дамската тоалетна на салон В бе детектив от отдел „Сексуални престъпления“. Казваше се Морган Блекли. Кодовото й име беше „Браво три“.
Докладваха, че Кроули влиза в дамската тоалетна. Полицай Блекли свали слушалката от ухото си, за да не я издаде. По този начин се изолира от останалите членове на екипа.
КОМАНДЕН ЦЕНТЪР: Не са забелязани други превозни средства да влизат в автомивката. Само камиона.
Последвалата радиотишина изпълни Болд с лоши предчувствия. Ако нито един от агентите на ФБР не бе последвал Кроули в тоалетната, то примамката им с Тайболд бе успяла. От друга страна, Флеминг може би се бе сетил да постави тоалетните под наблюдение. Също като Болд.
Времето се влачеше едва-едва. В тоалетната непрекъснато влизаха и излизаха жени. Не бе постъпил никакъв сигнал от Блекли и Болд прие, че Кроули е все още вътре.
Само след няколко секунди на вратата на дамската тоалетна се разрази истинска буря. Отвътре заизлизаха жени — някои с разкопчани ципове и копчета. Появи се облак сив пушек. Полицай Морган Блекли се отдели от групата, огледа се като обезумяла във всички посоки, зърна Болд и яростно тръсна глава. Не!
Бяха изгубили заподозряната.
75.
Надеждите на Лу Болд да намери Сара изчезнаха заедно с Лиза Кроули. Изпитваше непреодолимо желание да нахлуе в дамската тоалетна, но вместо това той нехайно вдигна дясната си ръка като че ли да се почеше по главата и заговори в микрофона, монтиран в ръкава му:
— Екипите в близост до автомивката да проследят всяка жена, напускаща тоалетната.
Болд, който съзнаваше, че вероятно е следен от ФБР, не можеше да участва в това проследяване, за да не издаде самоличността на Кроули. Вместо това се спусна след Тайболд, която вече наближаваше другия край на салона.
Всички налични хора на СПУ, включително и Блекли трябваше да се заемат с проследяването на жените, излизащи от тоалетната. От командния център изпратиха четирима агенти от „Чарли“ — екипа, който отговаряше за багажната лента и колите под наем — за да помогнат на колегите си в залата.
Болд остана зад Тайболд. Радиообменът гърмеше в ухото му. Следващите няколко минути бяха от съдбоносно значение. Болд знаеше, че Флеминг не би могъл да не обърне внимание на паниката в тоалетната — един пожар там непременно щеше да събуди подозренията му. Принуден да насочи усилията си в две посоки, той вероятно щеше да се усъмни в самоличността на Тайболд — тя изобщо не се бе доближавала до тоалетната. Флеминг щеше да бъде принуден да арестува главната им заподозряна: Тайболд. Преди това да се случи, Болд и хората му трябваше да намерят Кроули, защото в момента, в който Флеминг осъзнае, че е арестувал полицай от полицейското управление на Сиатъл, играта щеше много да загрубее и под краката им щеше да се отвори същински ад.
Тайболд премина през охранителните детектори и тръгна към багажната лента. На около метър зад нея вървяха двамата федерални агенти, а Болд се движеше малко зад тях.
Тайболд забави ход, когато доближи ескалаторите, отвеждащи надолу към багажната лента, и внимателно огледа една празна телефонна кабина вляво от нея. Болд се поспря пред щанд за захарни изделия, без да я изпуска от погледа си, защото съзнаваше, че Флеминг очакваше от него именно това.
В ухото му гърмеше радиообменът между колегите му от екипа, а младото азиатско момиче зад щанда го попита какво ще желае.
— Шоколадови пръчици — отвърна Болд. Извади два долара и ги остави на плота.
Тайболд вдигна слушалката на телефонния автомат, потърси монета в дамската си чанта и я пусна в автомата. Едновременно с това предпазливо надникна през рамо и забеляза агента от вестникарския щанд. На лицето й се изписа тревога, тя затвори телефона и бързо тръгна към ескалаторите.