Този трик Болд бе научил от един агент на име Резник преди дванадесет години. Проследяването на дадено превозно средство, дори и когато се осъществява от екип от три или четири опашки, постигаше процент на успеваемост по-малък от тридесет процента. В пълен контраст с онова, което показваха по филмите и по телевизията. Осъвременените технологии, и най-вече „Глобъл пъзишънинг“, рязко промениха нещата към по-добро, но тази техника на проследяване изискваше поставянето на предавател в колата на заподозряното лице.
Именно такъв план смятаха да следват екипите на СПУ. Разпробитите стопове обаче, когато попаднеха в добри ръце, бяха почти толкова добри колкото и „Глобъл пъзишънинг“. През малките дупчици проникваха неочаквано ярки лъчи бяла светлина, които по интензитет напомняха лазерен лъч и се забелязваха от няколко преки, че даже и от хеликоптер. Благодарение на тях превозното средство се отличаваше от всички останали. Тази техника можеше да се използва дори и през деня, макар и с по-малък успех. Светлината през деня проблясваше само при натискане на спирачките; по тъмно обаче не можеше да остане незабелязана.
Амбициозният план на Болд предвиждаше той да попречи на опитите на полицейските екипи на СПУ да проследят Лиза Кроули, да я изведе от летището и оттам сам да поеме наблюдението на колата й.
За да му помогне да осъществи този замисъл, Гейнис бе разпробила стоповете на колата. Той и Ла Моя бяха събрали пъстър екип от всякакви хора — най-вече гладни информатори, които за сто долара бяха готови да помогнат и в момента очакваха нарежданията му.
Въпросът обаче оставаше: щеше ли този план да сработи?
76.
Кроули превключи на задна и таурусът излезе от мястото, на което бе паркиран, тъкмо когато Болд се свърза по клетъчния телефон с Гас Грисулд. Вече седем години Грисулд беше информатор на полицейското управление на Сиатъл. Иначе работеше на половин работен ден като месар в една от големите вериги супермаркети. Живееше в един „Форд каушпри скуайър“ и го наричаше своя подвижен дом.
— С нея ли си? — попита го Болд.
— Не зная, че ме искаш отгоре й. Смятах, че трябваше само да я проследя. — Всичките информатори се мислеха за много остроумни.
Фаровете на тауруса хвърляха дълги сенки по бетонните стени. Болд веднага забеляза пробитите стопове. Ръждясалият форд на Гас Грисулд се измъкна от паркинга. Беше точно зад тънките лъчи бяла светлина.
— Виждаш ли стоповете? — попита го Болд.
— По-късно — отвърна Грисулд. Линията прекъсна. Двете коли изчезнаха в недрата на огромния паркинг, шумът от двигателите им постепенно заглъхна.
Докато докладите на полицаите от „Специални операции“ отекваха в ушите му, Болд се спусна сред лабиринта от паркирани автомобили в тъмния паркинг. Зърна за последен път задните светлини на Грисулд, който следваше Кроули по спираловидната рампа на изхода. Болд се затича към противопожарното стълбище, осъзнал, че колегите му от „Специални операции“ вече са затворили две от трите изходни платна, а зад гишето на касата стоеше цивилно ченге. Целта на екипа бе да постави предавател от типа „Глобъл пъзишънинг“ на колата на заподозряната била тя взета под наем, или нейна собствена. Касиерът трябваше да изпусне нарочно договора за наем на колата или разписката за паркиране, докато я подава на Кроули. След това щеше бързо да излезе от будката си, за да вдигне документа и щеше да използва момента, за да закрепи намагнетизирания предавател под купето на колата. От този момент нататък ченгетата от „Специални операции“ щяха по електронен път да следят движението на колата. Това можеше да се осъществи както от подвижния команден център, така и от сградата на полицейското управление. Единственото условие бе предавателят да остане в обсега на клетъчната телефонна мрежа.
„Специални операции“ — екип „Зулу“ — разполагаха и с четири коли за наблюдение, готови да се включат в преследването. Те щяха да работят на ротационен принцип, като по всяко време единият от тях щеше да държи под око колата на заподозряната. По най-често използваните маршрути бяха разположени дузина патрулни коли на СПУ, които чакаха инструкции.
Болд възнамеряваше да се възползва от упованието на колегите си в новата технология за преследване. Преди няколко години в една такава операция щяха да се включат шест, че и повече полицейски коли. Но на ченгетата трябваше да им се изплаща допълнителен труд за участие в такива преследвания, колите, собственост на града, горяха твърде много гориво, а и се нуждаеха от постоянна поддръжка. А след инсталирането на системата „Глобъл пъзишънинг“ цялата работа се вършеше от един техник, който седеше зад компютърния терминал, следеше движението на обекта по картата и насочваше диспечера.