Болд се затича нагоре по циментеното стълбище, стигна до приземното ниво и леко открехна стоманената врата. През пролуката можеше да види будките на отделните изходи и червено-белите бариери пред тях, които препречваха платната. През последния час бяха кацнали няколко самолета, а работеше само единият изход от паркинга и пред будката на касиера се бе оформила опашка от седем коли. Третата кола беше кафяв таурус, а веднага зад него чакаше колата на Грисулд.
Шофьорът на първата кола плати и си тръгна. След него отпътува и втората кола. Таурусът спря пред будката. Радиообменът потвърди наблюденията му. Болд знаеше, че в командния център в момента цари неописуемо напрежение. Успехът на операцията зависеше изцяло от това дали ще успеят да поставят предавателя. Болд чудесно разбираше това, защото успехът на неговата операция пък зависеше от организацията, която бе създал за саботиране усилията на колегите си.
Болд притеснено наблюдаваше касиера, който протегна ръка за билетчето на Кроули за ползване на паркинга, изпусна го и веднага след това подаде глава с думите:
— Аз ще го взема!
Но Гас Грисулд го изпревари. Беше излязъл от колата уж за да оправи чистачката си. Спусна се като добър самарянин към падналото билетче и блокира пътя на касиера, който така и не можа да излезе от будката.
— Връщай се в колата си! — нареди преоблеченият касиер, а в гласа му напираше отчаяние. — Аз ще го взема.
— Не си давай толкова зор — отговори информаторът, подаде билетчето на касиера и погледна Кроули право в очите. Предавателят остана в будката. Червено-бялата бариера се вдигна и таурусът отпътува по пътя си.
Болд се възползва от факта, че касиерът е с гръб към него, мина бързо край будките и излезе навън. Беше тъмно и валеше. Колата на Грисулд го задмина само миг по-късно и Болд се качи в нея.
— Как ти хареса представлението? — попита Грисулд.
— Ти си роден артист — отвърна Болд и закопча предпазния колан.
Пробитите стопове на тауруса светеха като ярки звездички пред тях, примамваха го, късаха сърцето му, водеха го към дъщеря му и нейния похитител.
— Птичката излетя — чу Болд в дясното си ухо. — Повтарям: птичката излетя.
Винаги се бе изумявал от професионалното спокойствие на диспечерите. От командния център наредиха на подвижните екипи за наблюдение „Зулу“ да се включат в преследването и да търсят кафяв таурус.
Болд премигна при споменаването на марката на колата. Без да си дава сметка за това, командирът на операцията току-що бе съобщил на Флеминг всичко, което федералният агент искаше да знае.
77.
Таурусът на Лиза Кроули се движеше по „Път петстотин и девет“ на север и следваше знаците към Сиатъл. Грисулд и Болд се движеха на около петдесет метра зад нея. В самото начало на пътуването тя предприе обиколка из един от кварталите, за да провери дали я следят, но Болд веднага схвана какво става и инструктира Грисулд да я задмине, да завие два пъти наляво и да я изчака на кръстовището. Само няколко минути по-късно таурусът ги изпревари и затвори устата на Грисулд, който бе избрал същия този момент, за да се възползва от свободата на словото. Те отново се включиха в движението, но този път оставиха няколко коли между тях и колата на Кроули. Болд през цялото време следеше радиообмена на ченгетата от СПУ, които се опитваха да следват Лиза Кроули.
— Зад нас има две коли — рече Болд.
— Ченгета?
— Да.
— С нас е свършено.
— Напротив, така предизвикателството става по-голямо — поправи го Болд.
— Тези стопове са виновни. Сигурно се виждат от цяла миля. Никога не съм знаел, че могат да светят толкова ярко.
— Това е идея — рече Болд. И в този момент му хрумна още нещо. — Току-що си спечели допълнителна награда, Грис.
— Сериозно? — Грисулд се поизправи на седалката. Поизпъна рамене. Огледа мръсното табло на колата, осеяно с хартийки от бонбони, и додаде: — Дяволски ми се иска това нещо тук да имаше сирена.