Бърни Лофгрийн бе използвал цялото си влияние на началник на отдела за научна идентификация и криминалистична експертиза, за да измоли от шефа на машинния парк да му предостави един от микробусите на СПУ, използвани за улично преследване. Микробусът бе конфискуван по време на една операция срещу търговци на наркотици и впоследствие бе оборудван с екипировка за наблюдение и проследяване.
Лофгрийн, който изпълняваше ролята на диспечер на петчленната банда на Болд, следеше прогреса на екипа на СПУ от един паркинг на магистрала I-5, който се намираше на пет мили северно от летището. Микробусът бе свързан с полицейската честота на радиостанциите, имаше телефонен номератор за клетъчни телефони, който позволяваше осъществяването на телефонна връзка в реално време между шест отделни номера. Оборудван бе още с дигитални видеокамери и четири отделни компютърни терминала, два от които бяха специализирани за полицейска работа. Лофгрийн се чувстваше като мечок в буркан с мед и до такава степен се радваше на възможността да поработи с тия високотехнологични играчки, че бе пуснал в действие целия електронен арсенал на микробуса. Даже бе насочил видеокамерата към колите, които се движеха по магистралата, а вляво от него работеше цветен телевизор „Сони“.
Болд се обади на Лофгрийн в осем часа без няколко минути и поиска от него да отиде на пресечката на Деветдесет и девета улица и Саут Ландър и да спре микробуса на паркинга на югоизточния ъгъл с лице към светофара. Болд се обади на пейджъра на Реймънд, неговия информатор, който прекарваше по-голямата част от времето си в „Еър стрип“, но тази вечер беше по улиците и караше зелен корвет. Съобщението му бе прието; Реймънд щеше да му се обади след няколко минути — всичко зависеше от това колко време ще му е нужно, за да излезе от колата и да отиде до някой уличен телефон. Ла Моя също получи инструкции — той трябваше да отиде на същия паркинг на „Саут Ландър“ веднага след като размени колата си с Гейнис, която бе паркирала на „Саут Джаксън“, на една пряка от „Конгдъм“. Гейнис оставаше на мястото си, откъдето имаш бърз излаз както на I-55, така и на Деветдесет и девета. Най-силният коз на Болд, разположен на север от „Сий-Так“, Боби Гейнис, бе последният му пост.
— Какво, по дяволите, си намислил? — попита го Гас, който бе чул серията от последователни обаждания на Болд.
На Болд не му беше до обяснения. А и не беше сигурен, че ще може да му обясни какво е намислил.
— Ще се опитам да избудалкам собствените си хора — най-накрая промърмори той и така за пръв път изрече на глас онова, което всъщност правеше. Никак не му хареса като го чу; щеше му се да не го бе казвал.
Грисулд бе достатъчно умен, за да смени темата на разговора.
— Ако имаш нужда от крехко телешко, аз съм насреща — рече той.
— Фризерът ми е пълен — отвърна Болд. Посочи с ръка напред и нареди: — Мини в другото платно.
Грисулд даде мигач за изпреварване, настъпи газта и задмина камиона, който се движеше пред тях. Болд му даде знак да се върне обратно в дясното платно; Грисулд се подчини.
— Свинските шкембета в момента са много евтини.
— Фризерът ми се нуждае от размразяване. Ако стигна до него…
— Да, добре. — Грисулд протегна ръка към радиото на колата. — Възразяваш ли да послушам мача на „Соникс“? В момента се играе последната четвъртина.
— Възразявам — отвърна Болд.
Грисулд се замисли дали въпреки всичко да не пусне радиото, но улови погледа на Болд, отдръпна ръката си и здраво стисна волана.
— Намали малко — инструктира го Болд.
— Онзи камион зад нас ще се завре в багажника ми.
— Намали — твърдо повтори Болд.
— В много хубаво настроение си, няма що! — оплака се шофьорът.
— И млъквай вече — додаде Болд.
Той нямаше никаква представа къде се намират екипите на Флеминг, но беше сигурен, че не са много надалеч — по време на възникналата паника на излизане от паркинга, диспечерът на СПУ съобщи както марката на колата, така и факта, че таурусът е с разпробити задни стопове. Няколко минути по-късно колите на СПУ бяха засекли Кроули отново и две коли без маркировка непрекъснато се сменяха зад тях. Болд можеше само да се надява, че онова, което бе добро за едните, бе добро и за другите — хората на СПУ налапаха въдицата, която им бе приготвил, и агентите на Флеминг може би щяха да ги последват. Той изобщо не се съмняваше, че зад тях има и коли на ФБР, макар че все още не бе успял да ги идентифицира. Както при повечето подобни операции, всичко опираше до добрия разчет на времето и до правилната координация. Нужен беше и малко късмет — добър или лош.