— Продължавай! — нареди Болд на Грисулд, — но остави онази кола ей там — виждаш ли я? — да се настани пред нас.
— Ясно.
Шофьорът зад тях нетърпеливо натисна клаксона. Старата „Каунтри скуайър“ потегли, но остави Кроули да се отдалечи на една кола разстояние, което мигновено бе заето от колата, намърдала се между тях. Беше тъмна кола — нисан, който по форма приличаше на тауруса. Грисулд едва не се блъсна в задната й броня.
Той натисна клаксона, преди Болд да успее да го възпре.
— Включи шибаните си светлини! — изрева Грисулд.
Шофьорът на колата пред тях сякаш го чу и направи точно това. Задните светлини на колата светнаха и през пробитата дупка се прокрадна ярък лъч бяла светлина.
Грисулд едва сега проумя какво става и се обърна към Болд.
— Ти, хитро копеле! — После додаде: — Той нарочно се приближи толкова много до нас, за да го блокираме…
— Да го прикрием — поправи го Болд.
— Така че останалите коли да не забележат кога пуска светлините на колата. — Шофьорът се ухили. — Единственото, което ще видят впоследствие, е ярката светлина, струяща от пробития стоп. — После попита: — За какво е целият този цирк, между другото?
— Заради едно малко момиченце — отвърна Болд. Затаи дъх в очакване на радиообмена в слушалката да потвърди успеха на малката му уловка.
— Забелязвате ли нещо? — долетя глас по радиостанцията.
— Все още нищо… проверявам в момента… Да, виждам целта пред себе си.
Болд въздъхна с облекчение: проследяващите коли не бяха забелязали размяната.
Придържайки се към инструктажа на Болд, Ла Моя измина една миля, а след това зави надясно по „Роял Броъм“ и мигновено увеличи скоростта. На кръстовището с Четвърта улица щеше да завие наляво и да продължи към Деветдесета. След всеки завой щеше да увеличава скоростта, за да е сигурен, че между него и преследвачите му има достатъчно разстояние, което в тъмнината ще им попречи да видят добре марката на колата.
Кроули, и Болд заедно с нея, се качи на виадукта. Движението ставаше все по-натоварено. Зад тях три автомобила завиха надясно в преследване на разпробитите стопове.
Гас отклони поглед от огледалото за обратно виждане и попита:
— Нещо не разбирам. Тези там не са ли от твоите?
— Може и така да се каже — отвърна Болд.
— Предполагам, че точно това не ми е много ясно — заключи Грисулд.
Болд се радваше на успеха. В далечината вдясно се показаха блестящите силуети на небостъргачите. Колите по виадукта се движеха почти с шейсет мили в час. Твърде висока скорост за мокрия път, прекалено висока и за самия Болд, но пред себе си вече нямаха пробити стопове и трябваше да карат с нужната скорост, за да не изпуснат тауруса.
— Тя доста често поглежда в огледалото — докладва Грис.
— Намали — заповяда Болд.
— Може да я изгубим.
— Намали! — Болд също забеляза тревожните движения на главата й.
— Тя изпреварва…
— Намали!
Грисулд изостана назад и се намести зад някаква лимузина.
— Не я виждам.
— Млъквай! — раздразнено излая Болд. Стомахът му се бе свил на топка от притеснение.
— Тунел — обяви Грисулд, когато лимузината намали, за да влезе в късия тунел пред тях.
— Това не ми харесва — промърмори Болд. — Не ми харесва! — Техният „Каунтри скуайър“ влезе с останалите коли в тунела.
Болд зърна за миг нечии задни светлини.
— Изход! — изкрещя той на шофьора.
Грисулд рязко изви волана и взе острия десен завой непосредствено след края на тунела. Веднага след това натисна спирачките. Всяка улица, всяко кръстовище бе запълнено с коли, наблъскани броня до броня.
Грисулд го погледна.
— Казах ти, че трябваше да пуснем радиото и да слушаме мача на „Соникс“. Поне щяхме да разберем кога свършва. Кому е нужна тази гадост?
— На нея — отвърна Болд. — Тя прекрасно знае какво прави.
78.
Болд слезе от колата в дъжда, затръшна вратата след себе си и нареди на Грисулд да паркира някъде наблизо — уточни дори ъгъла, на който Грисулд трябваше да го чака.
Болд вече бе убеден, че семейство Кроули така бяха подбрали полета на Лиза, че пристигането й да съвпадне с края на баскетболния мач и сигурното задръстване, което винаги се образува около Сиатъл сентър. Остави една кола в полупразен обществен паркинг и тя ще си стои там незабелязана часове наред. А може би дори дни. Вземи автобус или пък тръгни пеша сред хилядите запалянковци, изпълнили тротоарите… най-сигурният начин да заблудиш преследвачите си.