— Знаеш ли името й? — попита Флеминг. — Жената, която кара колата. Коя е тя?
Добър опит, помисли си Болд. И дяволски убедителен при това. Влиятелният мъж, който разполага с цяла армия от федерални агенти, се представя като наивна и безпомощна жертва.
Флеминг пристъпи по-близо. Болд се огледа, опитвайки се да идентифицира агентите на Флеминг. Очакваше, че те може би го обграждат в момента. Наоколо имаше твърде много хора, за да може да разпознае когото и да било. Флеминг продължи да говори:
— Ако искаш да я проследиш, аз съм с тебе. Но ти и сам знаеш правилата: никакви арести; в противен случай никога повече няма да видя дъщеря си.
— Зная правилата — отговори Болд. Нямаше вече сили да се съпротивлява. Нямаше и време. Все още имаше шанс да догони тауруса. — Дори им играх по свирката в продължение на няколко дни. — Имаше чувството, че оттогава е минал цял месец.
— Да я проследим и да видим дали децата ни са там — предложи Флеминг. — Само ще я проследим.
За пръв път Болд долови мъка и несигурност в спокойния и винаги уверен баритон на Флеминг. За момент се изкуши да му повярва, което несъмнено бе и желанието на агента.
— Моят екип преследва подменената кола — поясни Флеминг. — Твоите хора също. Но ти? Тръгнах след теб и след онзи лайнян форд.
Болд отново се огледа. Все още не се забелязваха агенти. Възможно ли бе Флеминг все пак да говореше истината?
Болд заговори уверено:
— Трябва да се отбия на едно място. Зная къде отива тази жена. При жена ми са оставени едни важни документи. Чрез тях ще мога да намеря мястото.
— Глупости! — Самообладанието на Флеминг започна да се пропуква.
— Не са глупости. И Андерсън можеше да ти даде тази информация, ако не го беше убил.
Челюстта на Флеминг потрепери, очите му се втвърдиха, превърнаха се в ледени късчета. Той погледна потока пешеходци край тях — сякаш се чудеше дали да не застреля Болд още в този момент. На улицата. След това мрачният му поглед се спря на Болд, който побърза да обясни:
— Видях те как обезвреди Уайнстейн. Едва не го удуши с лявата си ръка. Андерсън е бил убит по същия начин. Трябваше да се сетя още тогава.
— Аз… то…
На Болд му се искаше Флеминг да извади ръка изпод сакото си, но той не го направи. Болд го изгледа и заяви:
— Щом искаш да застреляш едно ченге в гърба пред неколкостотин свидетели, давай! Направи го! — Обърна му гръб и се затича към тауруса — към Лиза Кроули, заклещена в бавния поток от коли. Дъждът изведнъж се усили.
Флеминг го настигна на стотина метра от тауруса. И двамата тичаха.
— Аз ще се заема с вратата на шофьора. Ти мини от другата страна — разпореди Флеминг.
— Трябва ни жива.
— Зная.
Спрелите коли отново помръднаха напред. Двамата мъже се разделиха. Болд мина зад тауруса и бързо тръгна към дясната предна врата.
— Заключена! — извика той само миг преди Флеминг да залепи значката и пистолета си на стъклото до шофьора.
— ФБР! Отвори вратата!
Колата рязко потегли напред, но спря само след няколко метра, ударила се в задната броня на маздата отпред. Флеминг стреля в задната гума. Хората по тротоара се разпищяха.
Болд остана до предната дясна врата. Удари стъклото с пистолета си. То се напука, но издържа.
Вбесеният Флеминг опря дулото на пистолета си в предното стъкло и го насочи право към главата на жената.
— Не! — изкрещя Болд, който чудесно разбираше изкушението на Флеминг. — Имаме нужда от нея!
— Излизай! — изрева Флеминг.
Лиза Кроули отвори вратата.
— Постави ръцете си така, че да ги виждам — излая Флеминг. Извърна се към Болд. — Аз ще те прикривам. Сложи й белезници. Ще вземем моята кола.
Болд заобиколи автомобила. Изви ръцете на жената зад гърба й по-сурово, отколкото бе нужно. Надяна белезниците около китките й. Тялото му се раздираше от неописуема ярост. Изпита дълбоко удовлетворение, когато чу прищракването на металните белезници.
— Лиза Кроули, арестувана сте за отвличането на Труди Китридж, Стефани Флеминг и Сара Болд. Имате право…
Думите заседнаха в гърлото му. Горещи сълзи опариха очите му.
— … да не говорите. Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите такъв… — Флеминг без всякакви усилия й прочете правата.
Двамата мъже заедно поведоха окованата жена по тротоара. Вървяха срещу потока от минувачи. Зад тях се разнесоха сърдитите клаксони на шофьорите, докарани до безсилна ярост от спряния на средата на пътя таурус.