Флеминг довърши декламацията на правата на арестуваната, а после додаде:
— А сега искам да ти кажа още нещо, Кроули: там където отиваш, тези права не важат, защото сега идваш с нас. — Той погледна Болд в очите.
Двамата се разбраха чудесно и без думи.
— Всичко свърши — продума Болд, но думите му прозвучаха кухо.
За него и Флеминг това все още бе само началото.
79.
Ла Моя шофираше на изток по I-90 със скорост значително надвишаваща позволената и поддържаше добра преднина пред колите, които го следваха. Притесни се, когато дъждът намаля и се превърна в ситни капчици сива мъгла, защото се опасяваше, че преследвачите може да забележат, че таурусът е бил заменен с нисан, веднага след което мрежата на закона щеше да се затвори около него.
Разделяйки вниманието си между пътя пред него и колите зад него, той се замисли за момент за жизнения си път и за това колко малко време отделяше на мисли за бъдещето. Връзката му с Шийла Хил бе събудила у него потребност за нещо повече от плътско задоволяване на страстите му и той възнамеряваше да даде възможност на времето да затвърди тази нова представа за Джон ла Моя. В миналото бе прескачал от легло на легло, сменял бе едно кукленско личице с друго, а след себе си оставяше цяла върволица от жени, които обаче едва ли скърбяха за него повече от седмица-две. Проклетият случай, върху който работеше, май започваше да му се отразява. Той искаше деца. Семейство. Бъдеще извън него самия. За пръв път в съзнателния си живот се чувстваше уморен от Джон ла Моя. И не се харесваше особено.
Червените светлини се появиха едновременно в огледалото за обратно виждане. Едната кола беше точно зад него, а другата частично блокираше централното платно на магистралата. Имаше чувството, че са го настигнали за броени секунди. Натисна педала на газта и продължи така малко повече от половин миля. Накара преследвачите си да се поизпотят и едва тогава даде мигач и отби край пътя.
Хрумна му, че това с мигача беше много забавно. Само почакайте, помисли си той. Почакайте докато видите кого сте спрели. Искаше да види лицата им. Изгаряше от нетърпение.
80.
Съдържанието на плика, оставен му от Тереза Русо, лежеше разпръснато по предната седалка на колата на Флеминг. Редом с документите се търкаляше и карта на окръг Скагит. Лиз им ги бе подала през прозореца на колата. Лекичко целуна съпруга си по бузата, хвърли един бегъл, изпълнен с подозрителност поглед на Флеминг и съсредоточи цялата си омраза върху Лиза Кроули, която седеше, окована с белезници, на задната седалка. Продължиха пътя си с частично свалени прозорци на колата, през които нахлуваше хладен, влажен въздух. Нямаше какво повече да си кажат. Вече бяха решили как да действат. Решени бяха да доведат плана си докрай, без да се притесняват за последствията.
Далеч по-трудно се оказа намирането на адреса на Мили Уигинс в Холър, близо до Битър Лейк. След няколко неправилни предположения от страна на Болд колата на Флеминг най-после пое по една алея в квартал Пинакъл пойнт. Флеминг издърпа ръчната спирачка, но остави колата да работи. Само миг по-късно някой открехна пердетата на предния прозорец, отвътре надникна нечие учудено лице и след миг входната врата се отвори.
Обикалянето из града, макар и да не им отне много време, изправи двамата необичайни партньори пред сериозни рискове с дългосрочни последици, които включваха дори затвор. Но ченгето у Болд за пръв път от седмици насам бе надделяло над бащата и той лично възприемаше това като прогрес.
Мили Уигинс, облечена със сини дънки и зелена трикотажна риза, бе съвършено различна от деловата жена, която ръководеше дневната детска градина. Тя разтвори чадър над главата си и бързо тръгна надолу по застланата с тухли алея. Поздрави ги отдалеч. Болд й даде знак да се приближи към колата откъм неговата страна.
Уигинс застана до прозореца на Болд, наведе се и предпазливо огледа Флеминг. Болд заговори спокойно.
— Трябва ни само отговор с да или не. Трябва обаче да сте сигурна. Категорична, без сянка на съмнение. Ако изпитвате и най-малки съмнения, бих предпочел да ни отговорите с не. — Той се поколеба. Имаха нужда от основания за повдигане на обвинения в криминално престъпление. Ако не съществуваше такава възможност, Болд се страхуваше, че най-вероятно щеше да се стигне до убийството на тази жена. Странното беше, че не изпитваше никакви угризения при тази мисъл. Той погледна Уигинс. — Знаете, че не сте длъжна да го правите. И никой не ви принуждава насила.