— Разбирам.
— Извинявам се, но не можем да отворим задната врата. Ще трябва да погледнете оттук.
— Няма нищо.
Флеминг включи осветлението в колата и освети жената на задната седалка. Болд отдръпна глава, за да осигури по-добра видимост за Мили Уигинс, която се взира дълго и продължително, без да знае, че от нея зависи бъдещето на Болд. Тя премигна няколко пъти — беше неспокойна заради изискването му да каже да само ако е абсолютно сигурна в себе си. Той самият съзнаваше трудността на поставената й задача, защото безброй пъти бе участвал в подобни разпознавания.
— Залепили сте устата й с лепенка.
— Беше твърде шумна — отвърна Болд.
— Не е много лесно, като не виждам устата.
— Постарайте се все пак.
— Косата е с различен цвят — рече Уигинс. Беше се надвесила точно над Болд и той усещаше лекия мирис на вино в дъха й.
Не й каза нищо в отговор. Чакаше я търпеливо да си припомни. Флеминг все още не бе изрекъл нито дума.
— Да — уверено заяви Уигинс и Болд целия подскочи. Не си беше давал сметка колко по-добре щеше да се почувства след това разпознаване — и не толкова ченгето, колкото бащата.
— Сигурна ли сте?
— Тогава тя беше облечена в униформа, разбира се — отвърна Уигинс, която явно бе приела, че спътникът на Болд е ченге. — Но е тя. — Погледна Болд право в очите. — Това е жената, която взе Сара. Тя е. — После го попита: — Какво е направила?
Кроули понечи да протестира от задната седалка, но не можа да произнесе и звук заради лентата, с която бе запушена устата й. Започна да се гърчи и извива на задната седалка, но бързо се отказа и се успокои.
— Винаги ли завързвате устата им?
— Това няма да го видите по телевизията — заяви Флеминг. Той освободи спирачката и включи на задна. Беше против идването тук и бе отстъпил само защото това бе единственият начин да накара Болд да сподели с него съдържанието на плика, получен от Русо.
Болд подаде глава през прозореца и се обърна към изумената Мили Уигинс, която стоеше на алеята пред къщата си, а дъждът барабанеше по разтворения над главата й чадър.
— Постъпваме така само с най-опасните престъпници — информира я той. После й благодари и затвори прозореца на колата. Фаровете я осветиха и върху вратата на гаража се появи огромната й сянка.
— Видя ли? Изобщо нямахме нужда от нея — раздразнено се обади Флеминг, изтъквайки отново аргумента, който бе повторил безброй пъти. — И без нея знаеше, че си пипнал точно когото трябва.
Мълчаливата ярост на Флеминг плашеше Болд и в момента бе доволен, че мъжът все пак говореше по-малко. По свое собствено признание, в продължение на шест месеца Флеминг бе полагал отчаяни усилия да се добере до Гайдаря от Хамелин, като едновременно с това непрекъснато бе забавял и компрометирал официалното разследване. Сега, когато Болд бе свършил основната работа вместо него, агентът изглеждаше готов да се разправи със семейство Кроули по начина, по който бе постъпил с Андерсън. Целта оправдава средствата. Болд, който разбираше реакциите му и му съчувстваше, изведнъж се оказа в положението да защитава правата на заподозряната и да се чуди до какви крайности е готов да стигне Флеминг и дали и самият той няма да се превърне в жертва, ако продължи да му се противопоставя.
Под предлог, че са му необходими солидни основания за повдигане на обвинения в криминално престъпление, Болд бе успял да направи така, че да си осигури още един свидетел. И двамата мъже знаеха това, Флеминг може би дори го разбираше, макар че на Болд му бе трудно да прецени. Мили Уигинс, а също и Лиз, щяха да твърдят, че са видели Кроули и Болд в колата. И двете жени внимателно бяха огледали Флеминг.
— Излез от I-15 и тръгни по Сто четиридесет и пета улица. На Пето авеню има отбивка.
— Това не променя нищо — предупреди го Флеминг и даде на Болд да разбере, че всичко му е ясно. — Ако прецакаш цялата работа, ако не успееш да намериш мястото, аз ще отворя широко очите й и ще започна да изливам в тях киселина от батерия. Няма да спра, докато не проговори, докато не ми каже къде мога да намеря дъщеря си. А ако си мислиш, че би могъл да ме възпреш…
Не си направи труда да довърши заплахата. Флеминг беше съсипан, отдавна вече не можеше да разсъждава нормално. В продължение на шест месеца бе очаквал този ден и, с Болд или без Болд, чудесно знаеше какво трябва да се направи. Болд се бе опитал да използва Андерсън като основание за сделка, напомняйки на Флеминг, че не съществуват улики, свързващи го с убийството на този човек — просто бе намекнал, че той, Болд, няма да повдигне обвинение срещу Флеминг, ако той продължи да играе по правилата. Но Флеминг бе глух за думите му, не желаеше да се замисли за присъдата, която можеше да му бъде наложена, нито за условията в затвора. На него просто не му пукаше. Искаше дъщеря си обратно. И нищо — никой — не можеше да застава между него и целта му.