Вкаран насила в съдружие, каквото не желаеше, Болд се оказа в положението на отвлечен пътник. Със същия успех можеше да е на задната седалка редом с Кроули и да се вози окован с белезници.
Дългото пътуване на север по I-5 осигури на Болд достатъчно време, за да разучи графиците на камионите на ФедЕкс и да се опита да предвиди възможните маршрути на двадесет и пети март около дванадесет часа на обяд, които отбелязваше по картата с малки квадратчета и стрелки. Навън цареше мрак. В колата също бе тъмно — дъждът се изливаше върху предното стъкло и затрудняваше видимостта им; собствените му страхове пречеха на усилията му.
Болд реши да говори направо. Имаше въпроси и отговори, които той нямаше откъде да знае, а по-късно можеше да му се наложи да ги чуе и да говори за тях. Без подкрепа би могло да се случи всичко. Той погледна към шофьора:
— Според Хейл вашите началници от централата на ФБР смятат, че може би работиш за Гайдаря от Хамелин.
— И Хейл го знае?
— Следи те от момента, в който приятелката ти изчезнала, а банковата ти сметка набъбнала.
Едрият мъж кимна с разбиране. Изглеждаше сломен. Победен.
— Парите — в брой — постъпиха в сметката ми на суми от по пет хиляди долара. Тя — той посочи към жената на задната седалка — знаеше, че по този начин ще ме злепостави, ще породи подозрения в лоялността ми. Още повече, че не бях в състояние да обясня откъде са постъпили парите. Така че те държаха не само дъщеря ми, но и кариерата ми. Отпратих Гуен надалеч в мига, в който взеха детето ни. Казах й да се покрие и да не се показва. Повярвай ми — додаде той, — тя е толкова добре скрита, че никой не би могъл да я открие без моя помощ.
— Тя би могла да подкрепи разказа ти. И да ти помогне да се измъкнеш от това блато.
— Аз се тревожа за Стефани, не за себе си. Стефани е на първо място. За останалото ще мисля след това. А и то е почти без значение.
— Да, зная — кимна Болд.
— Така ли?
— При мен нямаше пари. Взеха само детето.
Флеминг призна:
— Накараха ме да им предавам нужната им информация по електронната поща. Опитах се да проследя адреса, но те си разбираха от работата: използваха фалшиви банкови сметки, плащаха с чужди кредитни карти.
— Значи са знаели кога трябва да сложат край и да се покрият.
Флеминг кимна отново, макар и неохотно и с натежало сърце.
— Забавях и отклонявах разследването по най-добрия начин, на който бях способен. Когато нещата започнеха да ми се изплъзват, изпращах им предупреждение и те решаваха проблема.
— Ами аз? — попита Болд. — Ти ли ме посочи? Ти ли им даде името на местното ченге, което да ударят?
— Аз.
Пътят пред тях криволичеше, чистачките разчистваха водата от предното стъкло.
— Бих искал да се извиня за стореното, но не мога — продължи Флеминг. — Направих онова, което смятах за нужно. — После добави тихо: — Работех ден и нощ, за да ги идентифицирам. Ако бях успял, всичко щеше да спре дотам. Щях да се погрижа за това. Точно както ще постъпим двамата с теб тази вечер — заключи той и крадешком погледна в огледалото за обратно виждане към затворничката им. — Ти си по-добро ченге от мен, Болд. Това ли искаш да чуеш?
— Искам да чуя как си могъл да изложиш на опасност живота на чуждо дете — дрезгаво прошепна Болд.
Флеминг не отговори нищо.
— Ти си им дал моята дъщеря.
— И ще го направя отново, без изобщо да се замисля — призна Флеминг. Включи чистачките на максимална скорост. Дъждът барабанеше твърде силно по покрива на колата и не им позволяваше да мислят.
Болд интуитивно разбра, че след убийството на Андерсън Флеминг бе решил, че единствената форма на справедливост е да убие двамата Кроули. Може би самият факт, че наблюдава такава отмъстителност у друг човек, помагаше на Болд да я изтръгне от собствените си мисли, но той бе повече от убеден, че не желае да участва в това. Смъртта бе твърде лесна разплата за семейство Кроули и за Шевалие. Доживотна присъда с тежък режим в затвор, в който останалите затворници не биха толерирали хора, наранили малки деца, изглеждаше далеч по-подходящо наказание. Болд държеше разплатата с тях да стане по законов път. Както си му е редът. Искаше да изправи Мили Уигинс на свидетелската скамейка, да види Шевалие окован с белезници, да извика Дафни да разкаже за деня, в който Лиза Кроули й бе продала чуждо дете. Вече виждаше логиката, върху която щяха да построят обвинението. И продължаваше да чертае маршрути по картата.