Выбрать главу

— Е? — попита го Флеминг след малко и наруши монотонното стържене на спирачките и джазовото солово изпълнение, което долиташе от радиото.

— Четири камиона са обслужвали Скагит на двадесет и пети. На обяд двама от шофьорите са обядвали, а другите двама са работили. Единият камион е направил доставка в единадесет и тридесет и седем и още една в дванадесет часа и дванадесет минути. Вторият камион е доставил пратки в единадесет и петдесет и една и в дванадесет часа и деветнадесет минути. Така че трябва да претърсим два участъка от пътя и да търсим къща, построена на малко възвишение, точно пред която има голямо дърво.

— Колко мили са дълги тези два участъка? — попита Флеминг.

Болд направи някои груби изчисления.

— Между двадесет и тридесет.

— Твърде много. — Флеминг се обърна към тяхната заложница. — Ти би могла да опростиш нещата — рече й той, докато я изучаваше в огледалото за обратно виждане.

Но както и Болд, така и Лиза Кроули смяташе, че Флеминг възнамерява да я убие каквото и да станеше от тук нататък. Флеминг бе изиграл картите си твърде рано, без да се замисля за последствията. Ако решеше да им сътрудничи, жената трябваше да пожертва съпруга си. И тя нямаше да проговори — освен ако Флеминг не прибегнеше към изтезания. А по всяка вероятност дори и тогава нямаше да му каже нищо.

На Болд му беше трудно да проумее мотивите на тази жена, не можеше да изпита и състрадание към похитителката на дъщеря му. След като седмици наред бе искал смъртта й, той бе прекарал последния час, разкъсван от терзания, произтичащи от неестествената му връзка с нея — в оформилата се групичка ние срещу него той бе на страната на Лиза Кроули против Флеминг. Но вече нищо не можеше да го изненада; това бе лукс, за какъвто в момента просто нямаше време.

81.

Малкото тухлено градче Маунт Вернън, Вашингтон, разположено почти изцяло на източния бряг на река Скагит, повече от половин век бе изхранвало жителите си благодарение на дърводобива, в резултат на което всички стари дървета бяха изсечени, обелени от кората им и спуснати надолу по бързеите на реката към дъскорезниците.

През зимата реката излизаше извън бреговете си, подхранвана от проливните дъждове или от неестествено за сезона топене на сняг, и принуждаваше жителите на градчето да се борят заедно срещу стихията и да се обединят по начин, по който само едно природно бедствие можеше да ги обедини. Векове наред тези същите сезонни порои бяха застилали заобикалящите реката долини с тиня и плодородни наноси, които обогатяваха и наторяваха почвата по естествен път. Тези почви, комбинирани с въздействието на океанските течения, които допринасяха за сравнително мекия климат в областта, бяха превърнали хиляди акри земя в района в идеалното място за отглеждане на луковични цветя. Наричаха тези места Малката Холандия. Тук се произвеждаха повече лалета от коя да е друга точка на планетата.

Болд следеше малката стрелка на часовника си. Флеминг караше по участъка от пътя, определен от Болд като най-вероятния маршрут, по който бе минал камионът между двете доставки. Флеминг шофираше с пет мили над допустимите тридесет и пет мили в час, защото и двамата познаваха строгата политика на ФедЕкс по отношение на техните шофьори. Тръгнаха от мястото, което върху картата на Болд бе отбелязано с „11:37“, поеха на юг по маршрута, очертан от стрелката върху картата, за да стигнат до мястото, означено с квадратче, в което пишеше „12:12“. Флеминг измина цялото разстояние, макар че Болд предполагаше, че камионът бе изминал поне пет мили преди обедната почивка и поради тази причина ограничи района за щателно проучване до участък с дължина четири мили, който представляваше грубо три четвърти от целия маршрут. Болд вярваше, че за да бъде заснет на видеофилма, камионът е минал край къщата на семейство Кроули именно някъде в този участък от четири мили.