Болд изрита задната врата, хвърли се на кухненския под и насочи пистолета си към Роджър Кроули.
— Вдигни ръцете си така, че да ги виждам! — кресна Болд.
Кроули замръзна неподвижно. Болд повтори командата още по-високо с надеждата, че дъщеря му може да познае гласа му и да дойде при него.
Кроули вдигна ръце и преплете пръсти над главата си.
— Хвана ли го? — провикна се Болд.
— Държа го — отвърна Флеминг. — Лягай с лице към пода, кучи сине! Ръцете точно зад главата!
Роджър Кроули, Гайдаря от Хамелин, се срина на пода.
Болд се изправи и се спусна към него. Флеминг бе насочил пистолета си към входната врата и стискаше за косата коленичилата и окована с белезници Лиза Кроули.
Отникъде не идваха коли.
Болд опипа мъжа, но не откри никакви оръжия у него. Не носеше дори и джобно ножче. Дафни бе излязла права и в това отношение: семейство Кроули си вадеше хляба с измами, но ненавиждаше и се ужасяваше от насилието.
— Чист е! — изкрещя Болд.
— Тръгвай!
Болд бързо претърси долния етаж на къщата. Проверяваше всяка стая, всеки шкаф, всяко затворено помещение, което му се струваше достатъчно широко, за да побере двегодишно момиченце.
— На първия етаж няма нищо — докладва той, застанал до вратата. — Остава да проверя втория етаж и сутерена.
— Тук няма никой — обади се Роджър Кроули. Лицето му бе плътно притиснато към дъските на пода. — Кои сте вие? Какво искате? — Убедително представление. Измамникът си оставаше измамник.
— Млъквай! — изрева Флеминг. — Горният етаж! — изкрещя той по посока на Болд, неспособен да се избави от навиците си на командващ офицер.
Болд изтича обратно в кухнята, която вече бе претърсил, откри тясното стълбище и се затича нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Горе имаше две тесни спални с обща баня. Три гардероба, скрин, зелен метален куфар. Болд провери най-напред гардеробите. Не смееше да диша, макар че сърцето му заплашваше да изхвръкне от гърдите му. Хващаше дръжките на вратите, но не смееше да отвори, защото се страхуваше от онова, което можеше да открие вътре.
— Откри ли нещо? — долетя отдолу гласът на Флеминг.
Той завъртя дръжката и дръпна. Празно.
В съседната стая бе същото.
Изправи се пред огромния куфар. Бе разследвал местопрестъпления, на които бяха намирали жертвите, натъпкани в куфари. Обикновено жени. Сгънати. Малтретирани и измъчвани. Мъртви. Не искаше да види дъщеря си по този начин; не би могъл да я намери в такова състояние. Това беше гледка, която един баща не би могъл да преживее. Той коленичи и подуши около куфара. Кедър — като полъх на свеж въздух. Отвори куфара: одеяла.
— Чисто — изкрещя той и се запъти направо към сутерена.
В малкия килер, осветен от една-единствена гола крушка, имаше перална машина и сушилня, които бяха виждали и по-добри дни, инструменти, работен плот, няколко счупени велосипеда, сгъваеми столове и цяла колекция от кукли. Ако момичетата бяха прекарали много време в това помещение, сигурно си бяха поиграли с тези кукли. Сърцето му се сви и той отново долови дишането си — бавно, като на умиращ човек.
Заизкачва се с мъка нагоре по стълбището, отпуснал безжизнено ръката, в която държеше пистолета си. Прекоси всекидневната, приближи се до входната врата и насочи пистолета към главата на Кроули.
— Къде е дъщеря ми? — попита той. Гласът му трепереше, очите му пареха.
Кроули се сви от страх, видял насоченото към него оръжие.
— Болд — сухо поясни той. — Аз съм Болд. Сара е дъщеря ми. — Той огледа стаята, без да сваля пистолета от главата на Кроули. — Седяла е в този стол — продължи той, — докато жена ти е заснемала филма.
— Можем да се споразумеем — предложи Кроули. — Размяна.
— Размяна? — изкрещя Флеминг и ужасният му вик смрази кръвта на присъстващите.
— Моята съпруга… Нашата свобода срещу момичетата.
— Твоята съпруга? — изрева Флеминг. — Ей сега ще видиш една размяна. — Той пусна косата й, направи една крачка към заложницата си, насочи пистолета към главата й и дръпна спусъка.