Лиза Кроули политна назад и се свлече на тревата.
— Неее! — изкрещя Кроули, опита се да се надигне от пода, но се озова точно срещу пистолета на Флеминг. Заплака, тялото му се разтрепери и се сгърчи на пода.
На Болд обаче не му беше достатъчно да наблюдава как този човек страда и се гърчи като червей в краката му. Той натисна спусъка и куршумът се заби в пода само на няколко сантиметра от главата на Кроули.
— Къде… е… дъщеря… ми?
Флеминг препречи цялата врата с огромния си ръст. Пистолетът му бе насочен право в главата на Кроули.
— Искаш размяна значи? Твоят живот срещу дъщерите ни. Но времето ти изтече, приятел. — Той се поколеба. — Ако вярваш в господа, по-добре ще е да му кажеш сбогом… или пък здравей.
— Дом! — изкрещя Кроули. — Исусе Христе, вие я убихте!
— Дом? — почти едновременно възкликнаха Болд и Флеминг.
— Твоята — той погледна Флеминг — е в Сан Диего. Дом за изоставени деца. — После погледна Болд. — Твоята е в Сиатъл. „Капитол хил“. Дом за бездомни деца. Предадохме ги на системата — вашата система. Знаехме, че няма да се сетите да ги търсите там.
Болд вдигна пистолета и го допря до дясното ухо на мъжа. Ръката му затрепери и цевта затанцува по главата на Кроули — по сляпото око, по ухото, по черепа. Сара е била в града през цялото време, само на няколко преки от сградата на полицията. Семейство Кроули се беше възползвало от същата система, която им бе отказала правото на осиновяване.
— По-добре убийте и мен. — Кроули изведнъж възвърна спокойствието си и погледна Флеминг. — Защото ще свидетелствам, че я застреляхте хладнокръвно.
Болд се изсмя на глас. Флеминг го последва. Двамата се смееха, а пистолетите им продължаваха да са насочени към главата на Гайдаря от Хамелин. Изведнъж и двамата престанаха и го погледнаха сериозно.
— Ти, глупаво лайно! — занарежда Флеминг. — Аз съм ченге! — Погледна Болд. — На мен не ми е позволено да убивам хора безразборно, колкото и да ми се иска понякога.
Лицето на Кроули се разкриви от изненада.
— Само я зашеметих. С лявата си ръка. Не се целех в нея. Ще се събуди след двадесет минути.
Кроули промърмори нещо. Накрая думите проникнаха до съзнанието му.
— Вие ме измамихте?
— Каквото повикало, такова се обадило — отвърна му Лу Болд.
85.
Дафни обикаляше около масата в стаята за разпити подобно на ястреб около змия. Болд бе сключил сделка с Хейл, който си извоюва правото да извърши ареста на Шевалие в Ню Орлиънс, като заслугите за това бяха приписани изцяло на ФБР, в замяна на което обеща да не споменава и дума за двете нощи, които бе прекарал в ареста на летището.
След като Шевалие бе тикнат във федерален затвор, Кроули получи своя съдебен защитник в лицето на едно младо адвокатче, което изглеждаше на около осемнадесет години и не знаеше как да се държи с жена като Дафни. Беше уплашен както от външния й вид, така и от мощното й присъствие и самоконтрол. Кроули не му обръщаше никакво внимание, съсредоточил цялото си внимание върху Дафни. Освен това си позволи да направи някаква забележка относно самоконтрола. Тя продължаваше да обикаля, променяше стратегията си на действие, търсеше отправни точки. Това й доставяше неимоверно удовлетворение. Дафни живееше за моменти като този.
И макар че бе изключително съсредоточена върху предстоящата задача, тя се улови, че трябва насила да изтласква от съзнанието си мисълта за Оуен Адлър, който я бе поканил на вечеря във „Фор сийзънс олимпик“. Беше споменал, че ще празнуват, но тя интуитивно очакваше нещо повече. Може би президентския апартамент. Пръстен на лявата ръка — същия пръстен, който му бе върнала преди година. Животът й се движеше като в спирала и тя беше сигурна, че този завой щеше отново да я събере с Оуен. Но не сега, помисли си тя и се застави да насочи отново мислите си към мрачната стая и към жалкото подобие на човек, който седеше окован до масата.
— Ако това обикаляне ви помага да успокоите нервите си — спокойно се обади Кроули, — моля, продължавайте. Когато решите, че сте готова, ще се радвам да поговорим. Ако това е някаква демонстрация от ваша страна — вие можете да се движите свободно, докато моите глезени са оковани — откажете се! Вече съм преживявал това. Аз зная къде отивам. Но вие знаете ли? Изглеждате добре, но не сте женена. Имате тяло и лице, по което мъжете лудеят, но нещо ви пречи да изградите сериозна връзка. И аз съм готов да се обзаложа, че това нещо сте вие самата. Вие сте си най-лошият враг, нали? Мъжете никога не са достатъчно добри за вас, така ли е? Никой от тях не може да се сравнява с добрия стар татко, нали? И се боим да ги заведем у дома, нали?