Майлс извика името на Ла Моя от другата стая — детски вик, изпълнен с чиста и искрена радост. Миг по-късно се чу и гласчето на Сара, от което струеше същата радост.
Джон Ла Моя се усмихна, вдигна глава, затвори очи и се заслуша в сладките звуци, които го омайваха като сладък парфюм.
— Ти, копеле! — повтори той, обърна гръб на Болд и забързано тръгна към другата стая, за да си поиграе с децата.