Мълрайт я прекъсна.
— Те скриха от нас изключително важна информация.
— За афидите, за детската свирка — обади се Ла Моя. — На тяхно място ние бихме сторили същото.
Мълрайт се ядоса, че не получава очакваната подкрепа. Всъщност той не бе чул и дума от онова, което каза Матюс.
Флеминг се намеси отново.
— Мисля, че изложих позицията си съвършено ясно. Или все пак има някакви въпроси?
Дънкин Хейл, тридесет и пет годишен червенокос шотландец с надменно изражение, продължаваше невъзмутимо да дъвче дъвка. На лявата му ръка проблясваше масивна златна халка. А в страната просто не се произвеждаха вратовръзки, които да обхванат масивния му врат — възелът на копринената вратовръзка стърчеше като огромен палец над изпъкналата му адамова ябълка. Цялото му внимание бе приковано върху Флеминг. Лоялността му не подлежеше на съмнение. Приличаше на куче, което търпеливо очаква да му подхвърлят някакъв кокал.
Флеминг ги информира:
— Започваме издирването на този таурус.
Кимна към Хейл, който рече:
— Проверяваме всички договори за коли под наем — проследяваме договорите, сключени тук през последните четири дни, и ги сравняваме с договорите, сключени през седмиците, предшестващи отвличанията в Портланд и Сан Франциско. Сравняваме кредитните карти, моделите на наетите коли. Процесът е много бавен и трудоемък, но може да попаднем на някакво съответствие.
— Кой е съобщил на пресата за предлаганата награда от сто хиляди долара? — ядосано попита Мълрайт.
— Както забелязах, публикуваният телефонен номер е на горещата линия на специалния отряд, а не на ФБР, което означава, че ние ще бъдем засипани с по неколкостотин обаждания на час, като всяко едно от тях трябва да бъде проверено. С други думи, ние ще гоним Михаля, а вие, момчета, ще разплитате реално съществуващите следи. На това ли му викате сътрудничество?
— Лейтенант! — сгълча го Хил. — Въпреки че попаднахме в глуха линия с тази награда и бяхме засипани от безброй безполезни обаждания, не искам никой от нас да забравя, че идеята за тази гореща линия беше наша. Ние поискахме този номер.
Флеминг отново заговори със звучния си глас.
— Специален агент Калиджа е нашият специалист по изследването и анализирането на съществуващите факти. — Прехвърляне на проблемите — това е първата стъпка, която научава всеки бюрократ в началото на кариерата си.
Родителите на Кей Калиджа бяха имигрирали от Карибите. Кожата й бе по-светла от тази на Флеминг. Имаше раздалечени азиатски очи. Беше болезнено слаба и приличаше по-скоро на отказала се от подиума манекенка, отколкото на федерален агент. Облечена беше с колосана бяла риза и безупречно изгладен сив костюм. Косата й, с цвят на тютюн, бе прибрана в малки плитчици със заплетени в тях мъниста, които подрънкваха при по-рязко движение на главата й. И тя следеше Флеминг с вниманието на атлет, който очаква сигнал от треньора си. Заговори веднага щом Флеминг й прехвърли топката.
Гласът й беше мелодичен, но говореше със слаб британски акцент. В момента, в който заговори, всички погледи се насочиха към нея.
— Съобщението в пресата бе наше дело, не отричам това. Разполагаме с достатъчно данни, които потвърждават становището ни, че информираната общественост, предупредената и мотивирана общественост, може и всъщност често ни насочва към евентуалните извършители на различни престъпления. Освен това, макар да е очевидно, че широкото разгласяване на извършеното престъпление в другите градове не доведе до спиране на отвличанията, влиянието на информацията не може да бъде подценявано. Във всеки един случай наблюдавахме една и съща закономерност — колкото по-мощно бе участието на медиите, толкова по-скоро отвличанията биваха прекратявани поне в съответния град.
Дафни Матюс възрази.
— В съответния град, да. Но нищо повече.
Флеминг побърза да напомни:
— Ние сме заинтересовани да държим този тип в постоянно движение.
Дафни Матюс се съгласи с това.
— Детските свирки говорят за човек, който е твърдо решен да ни предаде своето послание. Според мен това е човек на възраст между двадесет и пет и четиридесет години. Завършил е поне гимназия. Много организиран — прекрасно знае какво прави във всеки един момент и какво предстои. Най-вероятният сценарий на живота му: никога не е виждал баща си, майка му починала преди той да навърши петнадесет години. Никога не е имал истинско семейство. Ако се възползва от децата сексуално, то тогава може и да е бил арестуван, макар и за по-дребни провинения. Може да е лежал в затвора, но може да се е разминал и без присъда. Ако пък продава децата, тогава можем да сме почти сигурни, че той самият е бил единствено дете, а майка му или го е малтретирала физически, или го е тормозила сексуално, или пък го е изоставила напълно. Имаме си работа с неуравновесен, но изключително хладнокръвен индивид, който не изпитва никакви угризения. За него децата са или някаква форма на компаньони — наричаме това синдрома Бу Редли или източник на сексуално удоволствие, или пък средство за финансово облагодетелстване. Той е изкусен мошеник, който злоупотребява с доверието на околните…