Качи се на един автобус, пропътува с него осем преки, а после слезе и извървя пеша останалия път до „Мейфлауър“ — много шикарен ъглов хотел. Последните три цифри, появили се на пейджъра му, показваха номера на стаята. Кодове. Игрички. Вършеше това от месеци. Едно непознато чувство бе започнало да избуява в сърцето му на циник, който преди се забавляваше с лесен секс и сладки приказки. Привличането на интереса на жените никога не бе представлявало проблем за Ла Моя. Много по-трудно му бе да задържи собствения си интерес към тях. Той ги любеше страстно, задоволяваше ги напълно и рядко се връщаше при тях. При първия опит от тяхна страна да установят по-голяма близост Ла Моя се впускаше в дълги тиради и извинения, но в следващия миг отново се озоваваше в някое кафене или гимнастически салон и пуснал в ход целия си чар се заемаше с поредното си завоевание.
Нетърпението, което прозираше в енергичната му походка, нямаше нищо общо с обещанието за едно бързо обедно чукане, а бе по-скоро резултат от трепета, който усещаше в душата си. Той не се уморяваше от тази нова жена в живота си, не се опитваше да си измисля извинения, за да се отърве от следващата среща с нея. И колкото и невероятна да беше връзката точно с тази жена, той не можеше да отрече привличането помежду им, нито пък силното си желание да прекарва с нея все повече и повече време. Срещите по хотелите започваха да му омръзват. Ла Моя искаше да сподели с нея леглото си, изгрева на слънцето, банята, първата чаша кафе за деня. Искаше да се подложи на проверка, за да разбере доколко са искрени и трайни чувствата, които изпитваше. Вярваше, че се стреми към продължителна връзка с нея — стремеж, който само преди няколко месеца би му се сторил немислим. Изпитваше ужас само като си помислеше за тази промяна в самия него и този ужас отчасти се дължеше на факта, че тя неотменно го държеше на известно разстояние. А той силно се надяваше, че тази й дистанцираност не беше част от привличането, което изпитваше към нея.
Ла Моя се качи с асансьора до седмия етаж, като не спираше да се пита дали не го водят за носа. Чувстваше се замаян и малко поуплашен. Мисълта да преспи с учителката не беше нова за него — правил го бе неведнъж — но сегашната връзка заплашваше не просто шестицата му по математика, а цялата му кариера.
Почука силно, възбуден от самото очакване. Вратата се отвори предпазливо. Ла Моя веднага влезе, но видя само халата й, който бързо се отдалечаваше по посока на леглото. После халатът се свлече на пода, Ла Моя затвори вратата и заключи. Обърна се към нея и видя черното бельо, над което преливаше меката й и сочна плът, забеляза издутия хълм между краката й.
Той побърза да се освободи от идеално изгладените си дънки. Всеки квадратен сантиметър от тялото й беше равномерно загорял. Никакви бели линии и разлики. Тя рязко разкопча бельото.
— Остави го — нареди той. Тя обичаше да я командва.
— Ела и го свали — предложи тя. Усмихна му се, очите й, скрити зад дългите ресници, искряха от възбуда.
Когато се намираха в спалнята, капитан Шийла Хил забравяше за по-високия си чин и с радост изпълняваше нарежданията му.
Последвалите четиридесет минути физкултура пропиха въздуха в стаята с осезаемия мирис на възбудената жена и покриха цялото й тяло с блестящи капчици пот. Чаршафите се бяха изхлузили от леглото, а Шийла продължаваше да стои на колене, хванала се здраво с две ръце за таблата на леглото. Лъскавият й от потта гръб се тресеше от неравномерното й, запъхтяно дишане.
— О, боже — сладострастно прошепна тя, — ако продължаваш по този начин, някой ден просто ще ме довършиш.
— Би било още по-хубаво, ако не трябваше да си тръгваме — позволи си да каже той. — Ако можехме да поспим заедно, да се събудим в три сутринта и да започнем отначало.
— Не и в този живот — категорично отвърна тя. — Аз обичам работата си. Освен това леглото ми никога не би издържало на този напън. — Тя свали ръце от таблата и се свлече надолу. Положи глава на възглавницата, но задникът й остана да стърчи във въздуха.
Когато беше с Шийла, Ла Моя се намираше в състояние на почти постоянна възбуда. И отново се чувстваше като на седемнадесет.
Тя се отпусна на леглото, протегна се. Прииска й се да можеше да си полежи така още малко.