— Никой не може да ни диктува какво да правим в свободното си време — напомни й той.
— Единият от нас моментално ще изхвърчи от специалния отряд. Флеминг ще се погрижи за това. Можеш да си повече от сигурен. Една такава връзка ще изглежда неправилна в очите на останалите и ще ни съсипе и двамата. Вече сме обсъждали този въпрос. Господи… — простена тя. — Дай ми една цигара, ако обичаш.
Той се подчини, макар да се питаше защо го прави. Никоя друга жена не си бе позволявала да го командва по този начин.
— И запалката — напомни му Шийла.
Ла Моя се дразнеше от пушенето й, макар никога да не говореше за това. Той стана от леглото, намери чантата й и извади отвътре цигарите и запалката. Тя се претърколи — гърдите и шията й бяха зачервени и блестяха от пот — запали цигара и вдиша дълбоко дима.
— Добре, удоволствията са си удоволствия, а ние с теб се позабавлявахме добре! Само че имаме и работа. — Шийла жадно всмукна от цигарата, изпъна гръб и леко повдигна таза си във въздуха. — Господи, ама и теб си те бива — прошепна тя и изпусна облак дим.
— Хайде да вечеряме у вас. Ще си легнем рано, но няма да спим. Кой ще разбере?
— Започнем ли веднъж с това, няма да можем да спрем.
— И какво толкова? — възрази той. — Какво лошо има в това?
Шийла заговори сериозно.
— Още в самото начало се споразумяхме по тези въпроси, Джон.
— Нещата се променят.
— Не и това. Ние с теб се привличаме. Приятно ни е да сме заедно. Сексът е направо божествен — това последното го казвам напълно сериозно. Но и двамата работим в отдел „Престъпления срещу личността“, и двамата сме включени в специалния отряд. А това означава конфликт на интереси. Така че отношенията ни си остават на този етап. Не можем да си позволим да променяме нищо. Не и при сегашното положение на нещата.
Ла Моя почувства силно стягане в гърлото и гърдите, изпита почти непреодолимо желание да строши нещо.
— Бърни твърди, че стъклените парчета са от стъкло на автомобил.
Тя се обърна на една страна и се подпря на лакът, опънала напред единия си крак. Въпреки няколкото излишни килограми приличаше на модел. Ла Моя съзнаваше, че никога не би се уморил да я гледа. А другите жени му омръзваха толкова бързо.
Тя се усмихна с престорена свенливост.
— И кога научи тази подробност?
Той отговори според очакванията й:
— Тази сутрин, капитане. — Шийла веднага разбра, че Ла Моя се бе сдобил с информацията още преди вчерашната оперативка в четири часа.
— Мошеник такъв! — Тя се ухили широко. — Обичам твоя стил на работа, кучи сине! Казвала ли съм ти го преди?
Ла Моя очакваше от нея друго признание — в любов, и думите й го засегнаха дълбоко, макар че тя едва ли някога би проумяла това.
— Парченцата са от странично стъкло. Не от предно. На едно от тях намериха някакви много ситни буквички. Смешното е, че само криминалните лаборанти на Бюрото биха могли да ни помогнат да стигнем до производителя.
— Форд „Таурус“?
— Не.
— Има ли още нещо, което би трябвало да зная?
— Цветният прашец е бил изпратен за анализ в катедрата по ботаника на университета. Ако Флеминг разбере това и отиде да вземе мострата, няма да можем да направим нищо, за да му попречим. Университетът изпитва остра нужда от федерални субсидии. А хората от Бюрото могат да наприказват какви ли не лъжи, за да оправдаят получаването на мострите.
— Флеминг изобщо не се нуждае от оправдания. Той ще направи онова, което иска, и толкова!
Отвън долетя пронизителният крясък на чайка. Ла Моя вдигна поглед и я видя да прелита край прозореца. Друга птица някъде в далечината отвърна на тъжния й писък. Ла Моя се сети за бебето на семейство Шотц и се зачуди дали и малкото момиченце не плаче в този момент.
— Дааа, Флеминг произнесе доста убедителна реч вчера — промълви тя, като че ли говореше на себе си.
— Но въпреки това не мога да не го уважавам. Знаеш ли, че той е ръководил онова разследване в Ню Джърси, при което намериха онзи администратор заровен жив? От разузнаването изкопаха тази информация — додаде тя. Имаше предвид Болд.
Ла Моя разбираше защо е толкова нервна. И той, също като нея, никак не искаше да работи в сянката на Флеминг.
— От самото начало на този случай се е консултирал с Хейл — още от Сан Диего. Работили са заедно и по други отвличания. Но Хейл и Калиджа били включени в екипа едва след отвличането в Портланд. — Тя замълча за миг, а после тихичко добави: — Той говореше напълно сериозно, когато каза, че ще мине направо през нас без изобщо да се замисли. Но пък той изобщо не ни познава, нали?