Гари Флеминг седеше край кухненската маса. Държеше Майлс в скута си и си говореше на испански с Марина, която миеше чиниите. Ангелското личице на Сара, кацнала на високото си столче, бе цялото омазано с пюре от круши. Марина престана да се смее, погледна през рамо към Болд и на лицето й се изписа разочарование. Той сякаш им бе развалил веселбата.
Флеминг остави бебешката лъжичка на Сара — Болд изпитваше истинска наслада от възможността да нахрани вечер дъщеря си — и погледна Болд в очите, който мигновено се почувства неудобно в собствената си къща. Искаше му се Майлс веднага да слезе от скута на този мъж. Сякаш почувствал това, Флеминг пусна момчето на пода. Майлс се затича към баща си и обгърна с ръце единия му крак. Флеминг избърса брадичката на Сара.
— Господин Флеминг е от ФБР — поясни Марина, без да сваля очи от миялната машина.
— Да, познаваме се — кимна Болд.
— Едно кратко ръкостискане на сцената на извършено престъпление едва ли може да се нарече запознанство — вметна Флеминг. — Моля да ме извините за това неочаквано посещение, но през последните шест месеца ми дойде до гуша от хотелски стаи и офиси. Помислих си, че би трябвало да се срещнем и да си поговорим.
Болд неохотно го покани във всекидневната. Имаше нещо нередно в посещението на Флеминг. Марина погледна крадешком работодателя си.
Майлс се молеше за малко повече внимание. Болд го взе на ръце, наведе се над столчето и вдигна и Сара.
Флеминг се изправи в цял ръст и малката кухничка изведнъж заприлича на детска играчка. Двамата мъже се настаниха един срещу друг във всекидневната. Болд седна на канапето. Майлс се измъкна от ръцете му и се затича обратно към кухнята. Болд притисна Сара към себе си и избърса личицето й с носната си кърпа.
Гласът на Флеминг отекна в малкото пространство.
— Знаете ли, когато тръгвахме към Сиатъл, бяхме повече от сигурни, че именно вие ще оглавите това разследване.
— Не е чак толкова страшно човек да греши от време на време.
— Обидих ви, като се появих без предупреждение в дома ви. Моля да приемете извиненията ми. Вашата икономка ме покани да вляза. Не трябваше да приемам. Но както вече споменах, хотелите…
— Само съм изненадан. Нищо повече.
— Хайде да започнем отначало.
— Съгласен — отвърна Болд, макар че продължаваше да се притеснява от това специално отношение към неговата особа. Изобщо не му харесваше присъствието на този човек в къщата му.
— Десет деца, шест месеца, почти никакви улики. Вие сте разрешил няколко мащабни случая в този град. И то успешно. Не мога да не спомена това. Ето защо бяхме толкова сигурни, че ще поемете и това разследване.
— Но не стана така.
— Поне на теория.
— Случаят не е мой.
— Защо тогава един офицер от разузнаването се озовава на местопрестъплението?
— Бях помолен да поогледам наоколо. Това е всичко.
— Именно — заяви Флеминг. — А аз много държа да зная кои са играчите в случая.
— Смятате, че съм един от тях? — Въпросът прозвуча риторично. Болд избърса ръчичките на Сара. — Предполагам, че сте прав. Но аз съм по-скоро от резервните играчи. От ония, които седят на пейката. Съмнявам се, че си струва да си губите времето с мен.
— Вие по-скоро сте от треньорите — поправи го Флеминг. — Треньор на трета база, може би. Представям си как стоите на игрището и давате указания на Ла Моя как да отбележи точка.
— Той е добър. Сам ще се убедите в това, ако му дадете възможност да се изяви.
— Явно ме възприемате като вманиачен на тема цялостен контрол върху разследването.
— Та вие сте именно такъв — сви рамене Болд. — Доколкото разбрах, това е било подчертано от вас недвусмислено на вчерашната оперативка.
— Като офицер от разузнаването вие сигурно сте проучил основно досиетата ни — моето, на Хейл и на Калиджа. Има ли още нещо, което да ви интересува?
— Като офицер от разузнаването аз от известно време очаквам докладите от огледите на местопрестъпленията, но така и не съм ги получил все още. Както и материалите от разговорите с родителите. Докладите на местните ченгета. Ако искате да водите разследването сам, като във вакуум, това си е ваша работа, специален агент Флеминг. Ако искате да вирите нос и да ни гледате отвисоко, ваша воля! Но и най-добрият питчър не би могъл сам да спечели мача.