— Не се приближавай! — извика той и насочи пистолета към нея.
Дафни се закова на мястото си.
— Добре… добре… хайде да помислим малко. Заедно. Сидни? Добре. Ти си интелигентен човек, не си престъпник. Ако застреляш един от нас, какво ще стане с теб? Ами с Хейс? Ако натиснеш спусъка на този пистолет, ще бъдеш застрелян мигновено. Или пък ще прекараш остатъка от живота си в затвора. Те ще се погрижат за това. — Дафни посочи с ръка униформените и цивилните полицаи в стаята. — И какво ще стане с Хейс?
— Той никога няма да се върне. Нито едно от онези деца не е било намерено.
— Нима се предаваш? — прекъсна го Дафни. — Да не би да искаш и ние да се откажем?
Уайнстейн се напрегна целия. Очевидно се опитваше да вземе някакво решение.
— Майка ми — проплака той.
— Пусни оръжието, Сидни — посъветва го Дафни. — Веднага. — Мъжът продължи да размахва пистолета. — Представи си, че точно в този момент Хейс също се намира под дулото на насочен към него пистолет. Също както ти ни държиш на прицел? Би ли одобрил това?
Пистолетът подскочи в ръката на Уайнстейн, пръстът му застрашително лежеше върху спусъка.
Дафни пристъпи още една крачка напред.
— Не — предупредително изсъска Болд.
Тя махна с ръка на Болд да млъкне. Беше забелязала Флеминг и се опитваше да предотврати използването на сила.
Болд знаеше, че амбицията й понякога можеше да я заслепи. На врата й имаше грозен белег, останал й от един сблъсък с Религиозния убиец. Оттогава непрекъснато носеше блузи с високи яки и шалове, за да прикрива грешката си.
Тя отново заговори на Уайнстейн.
— Как мислиш, че се чувстват тези хора под дулото на пистолета, който си насочил срещу тях?
Уайнстейн огледа всичките един по един, без да сваля пистолета. На Болд му се стори, че този човек е абсолютно превъртял и непредсказуем.
Флеминг, все още незабелязан от Уайнстейн, продължи да лази на колене и за един кратък миг се появи до вратата, която бе най-близо до Уайнстейн. Необходимо бе Болд да го принуди да се премести по-близо до нея.
Болд пристъпи вдясно, вдигна ръце над главата си и рече високо:
— Повечето от присъстващите в тази стая също имаме деца, господин Уайнстейн. Аз лично имам две. Майлс и Сара.
Дафни яростно го изгледа, вбесена от решението му да подпомогне насилственото разрешаване на тази ситуация.
— Да, така е — потвърди тя. — Но все пак си остани на мястото.
Без да сваля вдигнатите си ръце Болд продължи да се придвижва надясно, приковал изцяло върху себе си вниманието на Уайнстейн.
— Виждаш ли този човек? — Дафни се обърна към Уайнстейн и му посочи Болд. — Той работи по двадесет и четири часа в денонощието, за да залови похитителя на онези деца, а сега е принуден да се занимава с теб, вместо да си върши работата. Смяташ ли, че това е справедливо спрямо Хейс, Сидни? Помисли си внимателно. И пусни този пистолет!
Флеминг, все още на четири крака, се показа отново на вратата, вляво от Уайнстейн. Всички, освен Уайнстейн, който стоеше притиснал гръб към стената, го забелязаха.
— Вие сте некомпетентни! Всичките до един! — разкрещя се отново мъжът. — Спри! — нареди той на Болд и пристъпи още една крачка към вратата.
Болд пристъпи заедно с него — една последна крачка. Уайнстейн нервно го последва. Флеминг изглеждаше готов за действие.
— Свали пистолета! — продължи да го умолява Дафни, която на всяка цена държеше да избегне физическата намеса. — Моля те, Сидни. Заради Триш, заради Хейс. Свали… пистолета… Сега!
Лицето на Уайнстейн се разкриви от мъка, раменете му потрепериха. Не можеше повече да държи ръката си изпъната, която бавно се огъна под тежестта на оръжието. Цевта на пистолета се насочи към пода.
Флеминг скочи като пъргава котка, удари ръката на мъжа, измъкна пистолета, изви ръката му назад зад гърба и обви свободната си ръка около врата му. Всичко това — с едно-единствено плавно и отработено движение. Блъсна го с колене отзад, свали го на пода с лице към земята и се стовари отгоре му. Болд мигновено се приближи до тях, провря ръце под тялото на Флеминг и окова китките на Уайнстейн с белезници.
— Закопчах го! — обяви Болд.
Едно от униформените ченгета подритна пистолета настрана, а после го вдигна от пода.
Болд повтори:
— Добре. Вече е окован.