Дочу Флеминг, който шепнеше заплашително в ухото на Уайнстейн.
— Ти си долен кучи син. Даваш ли си сметка, че тези хора работят денонощно заради теб? — Флеминг блъсна главата му в пода, а после, с пухтене, се изправи.
В този момент стаята се разтресе от избухналите аплодисменти.
Помъкнаха Уайнстейн, за да го регистрират. Дафни неотлъчно вървеше до него. Болд, Хейл и Флеминг се събраха в стаята за отдих. Хейл стисна ръката на Флеминг — държеше се като играч, който поздравява треньора си. Лицето на Флеминг лъщеше от пот. Той погледна Болд в очите и заяви:
— Май си мислиш, че бях малко груб с него.
— Мисля си, че си твърде бърз за човек с ръст като твоя, и съм ужасно благодарен за това.
— Той изобщо не можеше да се контролира. А това е нещо, което ме изпълва с ужас. Балансът между емоциите и разума е твърде крехък. За момент и аз се поддадох на чувствата си.
— Той просто бе превъртял — обади се Хейл, който като че ли гореше от желание да се включи в разговора.
— Не че не му съчувствам — добави Флеминг. — Мога да си представя мъката, която изпитва, скръбта му на родител, чувството на вина. Кой би искал да стои отстрани и да бездейства, когато детето му е в опасност? Аз не бих го направил. А и като се има предвид онова, което ни разказа за безрезултатните обаждания на 911, едва ли бихме могли да го виним за яростта и безсилието, които го измъчват. За необуздания гняв.
Болд се обади:
— Тези въпроси не се разрешават с оръжие в ръка.
— Ти имаш деца — подхвърли му Флеминг. — Как би се чувствал, ако беше на негово място?
— Как бих се чувствал и какво бих направил по въпроса са две съвършено различни неща — заяви Болд.
— Така ли? Само в случай, че емоциите и разумът ти са добре балансирани и са поставени под пълен контрол — поясни мнението си Флеминг. — С Уайнстейн обаче не е така. В момента, в който човек наруши това крехко равновесие, никой не би могъл да предвиди какво ще направи след това. Виждал съм подобни случаи с очите си. Може би ти също. Понякога дори самият аз се чувствам по този начин — по-тихо додаде той. — Имам чувството, че съм на ръба и всеки момент ще превъртя.
— И на мен ми се е случвало. — Хейл като че ли изпитваше гордост от това признание.
— Всички ние си имаме своите моменти на слабост — съгласи се Болд. — А днес определено беше един от тези мигове за Уайнстейн. — Болд изведнъж си даде сметка, че от началото на разговора Флеминг нито за миг не бе отклонил поглед от него. Той беше много напорист мъж с неоспоримо присъствие — без всякакво усилие от своя страна успяваше да наложи мнението си във всяка една ситуация. Хората като Флеминг обикновено биваха наричани родени водачи. — Много ти благодаря за намесата преди малко.
Двамата мъже отново си стиснаха ръцете.
— А аз ти благодаря, че го приближи до мен. Двамата бяхме много добър екип.
На Болд не му се искаше да гледа на себе си като на част от екипа на Флеминг. Изкачи се по стълбите до етажа, на който работеше, замислен за тънката линия между емоциите и разума. Опитваше се да си представи каква ли буря бе вилняла в мозъка на Уайнстейн по време на този изблик на неконтролируема ярост и осъзна, че никога не би искал да преживее нещо подобно.
13.
Един състрадателен съдия спаси Уайнстейн от перспективата да прекара нощта в градския затвор, като сведе обвинението до необмислена заплаха. Уайнстейн бе освободен след поетото от него задължение да внесе определената гаранция и да се яви в съда след две седмици.
В петък сутринта, двадесети март, денят започна със силни мусонни дъждове и вятър със сила до петдесет възела. Едрите дъждовни капки блъскаха по стъклата на петия етаж с такава сила, че човек би си помислил, че камъчета чакъл хвърчат към прозорците, а полицаите, чиито бюра се намираха близо до стъклата, трябваше да крещят в телефонните слушалки с пълно гърло, за да могат да кажат и чуят каквото и да било. Духът беше нисък, настроението — кисело. Хората от специалния отряд започнаха да се отчайват — колкото повече време минаваше от едно отвличане, толкова по-малка ставаше надеждата, че ще успеят да върнат жертвата невредима.
Джон Ла Моя спа три часа, взе един душ, преоблече се и се върна в сградата на полицията, навлякъл чифт омачкани дънки. Със същия успех можеше да се подпали насред отдела — такова изумление предизвика у колегите му неговият неугледен външен вид. След трите последователни безсънни нощи той имаше чувството, че някой е прокарал тънка струна през главата му и я дърпа с все сила през неравномерни, лошо подбрани интервали от време. Две изчезнали деца и една мъртва баба. Лайната вече бяха попаднали във вентилатора и цялата мръсотия се лепеше по него. Отдавна бе научил от Болд, че в полицейската работа винаги трябва да са подготвени за неочакваното. Ла Моя вече бе решил, че е видял всичко, което можеше да се види, и нищо не би могло да го изненада. Оказа се, че за пореден път е допуснал грешка.