Детектив Боби Гейнис се запъти с отсечена крачка към малкия кабинет на Ла Моя. Вървеше леко приведена напред, сякаш се бореше с насрещен вятър или пък се катереше по стръмно възвишение. Дребна, но жилава, Гейнис имаше къса кафява коса и ръце като на мъж. Първата жена детектив в отдел „Убийства“ — протеже на Болд — Гейнис се славеше със забележително постоянство, прецизност и професионализъм.
Ла Моя нямаше никакво желание да разговаря с нея. Беше й възложил разследването на един смъртен случай във Фремонт — случай, който трябваше да бъде приключен час по-скоро, за да могат всички хора от отдела му да съсредоточат усилията си върху Гайдаря от Хамелин. Беше й дал случая с надеждата, че тя ще се справи без негова помощ и участие. Той самият вече си имаше достатъчно трупове — не му трябваха и нейните.
— Точно в този момент не ми е до това — изръмжа Ла Моя и вдигна ръце, за да я възпре.
— Напротив, важно е — инатливо го информира тя и спря пред бюрото му, останала без дъх. Подобно на Ла Моя, и Гейнис обикновено вървеше по стълбите и рядко използваше асансьора. Беше дребничка и слаба, но притежаваше сила и издръжливост, които далеч надвишаваха пропорциите на тялото й. — Това, което ще ти кажа, е толкова интересно, че веднага ще запееш друга песен.
— Като имам предвид кой ми го казва… — Той разпечата големия плик, който Гейнис му подаде, и извади съдържанието. — Предварителни лабораторни доклади? — невярващо възкликна той. — А аз се надявах да ми покажеш лъскави снимки в цял ръст на стриптийзьорките от Първо авеню.
— Това е по-добро, повярвай ми.
Ла Моя подхвърли папката настрана.
— Защо не вземеш да ми разкажеш накратко за какво става дума? — Улови се, че повтаря една от често използваните фрази на Болд, и се запита каква част от работата си върши на автопилот и доколко успява да прояви самия себе си.
— За смъртния случай? За така наречената смърт по невнимание? — попита тя. — За онзи с прекършения гръклян, дето уж се бил подхлъзнал във ваната? Казва се Андерсън. Бял мъж, на около четиридесет и пет години. Заключението на полицая, пристигнал пръв на местопроизшествието, е злополука.
— Не ми причинявай това — примоли се Ла Моя. — Просто изреди фактите, моля те.
— Значи отивам аз там, оглеждам жилището, нахвърлям някои скици в бележника си, разговарям със съседите. Обичайната практика. Човекът е бил много спретнат и подреден. Една жена винаги забелязва тия неща. Тениската, с която спи, е сгъната като по конец и внимателно прибрана под възглавницата. Всяко нещо си е на мястото. Една съседка го намерила да лежи захлупен по очи във ваната. Предполага се, че е вземал душ, подхлъзнал се е, паднал и си счупил врата. Възможно е, разбира се… случвало се е и друг път. С осемдесетгодишни старци. Но с един тип, който още няма и петдесет?
— Случва се — настоя Ла Моя. — Хората често се подхлъзват във ваните си.
— Проблемът е в това, че онзи красавец е стоял с перуката си под душа и цялата тая история ми се вижда твърде неубедителна.
— Може да е искал да се топне във ваната. Набързо. Без да сваля перуката си. После се изправя и му причернява пред очите. Пада и се удря лошо. Кое му е толкова неубедителното?
— Не, не, не е станало по този начин. Душът е течал, когато са го намерили. Не ти ли казах? Съседката от съседния апартамент проявила любопитство. Та той е стоял под душа, не е киснал във ваната. А щом е бил под душа, тогава перуката му би трябвало да бъде поставена на гипсовата глава, поставена над мивката именно с тая цел. Но не! Тя си стояла на главата му, а това е просто безсмислено.
— Приключвай случая, Бобси. Не разполагаш с нищо. — Ла Моя прекрасно знаеше, че този прякор я нервира. Надяваше се по този начин да се отърве от нея.
— Но това е само началото — обяви тя. — Да не би да смяташ, че ще седна да губя времето на моя сержант заради някаква си перука? — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Можеш само да се радваш, че реши да изпратиш жена да разследва този случай.