— Какво е това? — попита Гейнис, забелязала откритието му.
— Уред, реагиращ при натиск. Стъпваш на килима, а той задейства алармата — действа на същия принцип, на който работи сензорът за движение на предметите. — Болд продължи напред и огледа внимателно интериора на малкия килер.
— Какво има? — попита Гейнис.
Той не отговори. Не търсеше точно това.
— Има ли килер и на горния етаж? — попита.
— Да.
Болд спря в подножието на стълбището, което рязко завиваше вляво. Огледа го внимателно. И тук крушката бе два пъти по-силна от необходимото. И отново горната част на стълбището не се виждаше добре от ярката светлина. Точно над площадката бе монтиран друг детектор за движение.
— Този тип е бил изключително предпазлив — отбеляза Болд. — Човек с неговите занимания не може да не си е създал някои врагове. Може и да е разорил доста хора. Но както и да го погледне човек, той едва ли е страдал от липса на зложелатели — продължи да разсъждава на глас детективът.
— Само че това по никакъв начин не ни помага — обезкуражена заключи Гейнис.
— Сензори за натиск под килима. Значи трябва само да се включи тази алармена система, когато човек си е у дома. И никой не би могъл да се промъкне незабелязано в къщата.
Болд я помоли да вървят по края на килима. Двамата непохватно се заизкачваха нагоре.
Разположението тук бе почти същото като на долния етаж. Банята беше над кухнята, спалнята над всекидневната, а вграденият гардероб беше съвсем тесен. Болд се запъти право към него, а Гейнис подвикна след него, че банята била зад другата врата. Той не отговори. Отвори вратата на килера и внимателно го огледа.
— Какво правиш? — попита тя.
— Ти огледа ли това помещение?
— Разбира се.
— И какво откри?
— Вграден гардероб, облицован с кедрово дърво — отвърна. — Дрехи, обувки, пуловери.
— Телефон?
— Какви ги говориш?
Той отмести няколко закачалки с дрехи и посочи към задната стена на гардероба, където наистина имаше телефон.
— По дяволите! Какво е това, сержант?
Кадровиците като че ли бяха единствените служители в полицейското управление, забелязали производството му в по-висок чин. Никой от бившите му подчинени не възнамеряваше да го нарича лейтенант.
— Обърна ли внимание на вратата на гардероба? — Болд посочи с пръст. — Две резета — в горния и в долния край. Телефон. Зад кедровата ламперия сигурно има метална изолация, или поне метален панел, ако е имал достатъчно пари, за да си го позволи. А тук някъде… — Болд отмести дрехите, но не видя онова, което търсеше. Отпусна се на колене и започна да опипва килима. Успя да повдигне най-отдалечения ъгъл. Забеляза, че част от дървения под е била изрязана, а след това наместена отново. Пъхна пръст в получения луфт и надигна.
— Мили боже! — възкликна Гейнис, която клечеше редом с него.
Видяха десетмилиметров „Глок 21“ и три заредени пълнителя, прожектор, батерии и всякакъв асортимент зловещи наглед гранати.
— Гранати?
— Вероятно фосфорни и сълзотворни. Това е неговото укритие. Има телефонна връзка с външния свят, укрепени стени, всякакви оръжия. Местенце, в което да се скрие, ако внезапно се появи някой от лошите. Ще трябва да опишем всичко това, да го включим в описа на собствеността.
— Съжалявам, че съм го пропуснала — смотолеви Гейнис.
Когато се върнаха в спалнята, Болд поясни:
— Познавам този тип хора. Ето защо смятам, че няма начин да е оставил алармената система изключена щом си е бил у дома. Той е създавал на хората неприятности. На това ниво подобно поведение би могло да означава само недобронамерени ответни действия.
— Значи алармата трябва да е била включена?
— И е била в даден момент.
— Не схващам.
— При нашето пристигане тук тя вече е била изключена — напомни й той, подлагайки я на своеобразен изпит.
Тя сбърчи лице, опитвайки се да се концентрира.
— Входната врата е била намерена заключена — добави Болд. Двамата с Гейнис се приближиха до вратата на банята и Болд надникна, без да пристъпва вътре. — Дрехите, които сте намерили на пода тук… имало ли е нещо в джобовете? Дребни пари? Химикалки? Портфейл?
— Да. — Тя отговаряше като ученик на учител. — Но не можем да сме сигурни, че именно жертвата ги е сложил там.
— Не, не можем — съгласи се Болд, който все още не се осмеляваше да влезе в малката стая. — Къде са те? Имам предвид личните принадлежности?