— Искате да проверя градските телефони вместо вас — поде Болд, докато разглеждаше списъка — и да видя дали Андерсън не е ползвал някои от нашите информатори. — Още докато изричаше последните думи, разпозна един от номерата на листа. Изкашля се насила, за да прикрие реакцията си. Номерът се използваше от един от най-надеждните му информатори. Телефонът се намираше в един стриптийз бар близо до летището, който се наричаше „Дъ еър стрип“. Болд провери колко пъти е бил използван — три позвънявания; и трите непосредствено преди смъртта на Андерсън.
— Сержант? — Ла Моя го изгледа въпросително.
— Няма нищо — отвърна Болд. Разузнаването си имаше свои собствени правила. Отделът работеше независимо от останалите, събираше информация, откриваше досиета, контактуваше с информаторите си — от платени проститутки, които взимаха по петстотин долара на нощ, до служители в кметската управа. Болд бе длъжен да пази в тайна самоличността на своите информатори. Дори и от детективите, с които бе работил години наред. — Оставете ме да се позанимая с това — промърмори той.
— Сержант? — отново попита Ла Моя, забелязал промяната в гласа на Болд.
— Ще направя проверка на тези телефонни номера вместо вас. Бъдете благодарни и на това.
— Сержант? — Този път се обади Гейнис. В нейния глас също се долавяха укоризнени нотки. Тя погледна Ла Моя, а после и Болд. — Тримата сме на една и съща страна, нали?
— Ще ги проверя вместо вас — повтори Болд с малко по-строг глас. В душата му се бореха нетърпение и тревога, но в този момент секретността бе от първостепенно значение. — Аз ще се погрижа.
Ла Моя каза още нещо, но Болд не го чу. Вече мислеше за своя информатор, Реймънд, и се чудеше защо, по дяволите, се е обаждал толкова пъти на онзи тиквеник Андерсън, и то броени дни преди убийството му.
16.
Фасадата на „Еър стрип“ искреше в яркорозово, а върху металния навес с нащърбени букви пишеше: „ЖИВИ МОМИЧЕТА — НАПЪЛНО ГОЛИ“. Болд никога досега не бе виждал реклама, която да предлага мъртви момичета. Влезе вътре и се изправи лице в лице с портиера и увисналото му шкембе. Мъжагата беше облечен с тениска, черни кожени войнишки ботуши, очите му бяха скрити зад тъмни очила, на едното му ухо висеше голяма обица. Той се обърна към Болд:
— Пет долара вход. Минимална консумация поне две питиета.
Първата реакция на Болд бе да навре значката си под носа му, но беше длъжен заради Реймънд да не разкрива самоличността си на ченге. Плати петарката. От огромните усилватели се носеше ревът на Тина Търнър, която се молеше за любовта му. Портиерът му пожела приятно прекарване. Болд влезе в бара, задавен мигновено от дима и миризмата на потни тела.
Имаше не повече от петнадесет-двадесет посетители, все мъже, насядали около двойно повече маси. Повечето бяха с делови костюми или спортни сака, с разкопчани ризи и разхлабени вратовръзки. Над главите им тегнеше гъст облак цигарен дим. Търговци, реши Болд. Редовни посетители, които се отбиваха тук една-две вечери в седмицата или пък в месеца. В сумрака, вдясно от Болд, две млади жени се извиваха и подскачаха подобно на боядисани дървени кончета от детска въртележка заради два чифта крака и два чифта ръце, които стискаха страничните облегалки на столовете с такава сила, сякаш край тях духаше ураганен вятър, който аха да ги отвее нанякъде. Вляво от Болд някакво момиче, което сигурно още нямаше двадесет години, с голи гърди и тънка, осеяна с пайети препаска, която едва покриваше срамните й части, въртеше таз в такт с гърмящата музика и развяваше дългата си кафява коса, която падаше пред лицето й като водна завеса. След това пъхна палци под препаската, решена да свали и нея, а Болд насочи поглед към отегчения барман и типовете, насядали около бара.
Нахлуването му в бара на Реймънд беше непростимо нарушение на тяхното споразумение. Самият Реймънд — тъмен латиноамерикански красавец — седеше на един стол в далечния край на бара и се подпираше на стената. Носеше слънчеви очила с огледални стъкла, които приличаха на очила за подводно плуване и които като че ли бяха насочени право към Болд, който прекоси помещението и се покачи на алуминиевия стол до него. Болд си поръча бира и с това си спечели презрително сумтене от страна на бармана, който побърза да поясни, че първите две питиета, каквито и да са те, струват пет долара. Във всички случаи обаче трябвало да са две. Болд промени поръчката си и поиска севън ъп.