— Не ме гледай така, човече…
— Изобщо не те гледам, Реймънд. Но искам да чуя нещо. Защото ако детективите от „Убийства“ още не са те погнали, заслугата за това е единствено моя.
— Сигурно.
— Значи ще си имаш работа с мен или с тях. Ти избираш. Аз бих искал да те запазя като мой източник на информация — досега работихме добре, но ако името ти се разчуе заради този случай, с нашето сътрудничество е свършено.
В малкото помещение беше топло и задушно и лицето на Реймънд лъсна от пот. Никак не му се искаше да се лиши от парите, които му плащаха от време на време. Каквото и още да вършеше за пари, Реймънд успяваше да стои далеч от полицейските сводки, а това напълно устройваше Болд.
— Той е ловец на фльорци — лаконично поясни Реймънд. — Ако някой тип реши да кривне от правия път и да преспи с някоя путка, Андерсън натъпква мотелската стая с всякакви джунджурии от рода на „Панавижън“ и „Долби“. Нали се сещаш за какво става дума… Малко частно представление за съпругата. На няколко пъти идва тук да задава въпроси. Момичета… някои от тях се занимават не само с танци. Той плаща добре. От време на време вършим заедно работа. Нищо особено.
— Това не е отговор на въпроса ми.
Мъжът се намръщи. Информаторите не обичаха да обсъждат сделките си. Болд разбираше това. Но въпреки това настоя:
— Направи едно изключение, Реймънд. Човекът е мъртъв.
— Да. Нещо, или някой, е причинил смъртта му — предпазливо рече той. — А това нещо може да излезе заразно и тогава аз ще се окажа преебаният.
— Работѝ заедно с мен, Реймънд. — Болд се вгледа в очите на мъжа — така блестяха, че той виждаше собственото си отражение съвсем ясно и отчетливо. Очевидно Реймънд се бе надрусал с нещо. Болд повтори: — Работѝ заедно с мен.
— Андерсън ме предупреди, че в района на Фремонт скоро ще има голям удар. Някаква голяма кражба, нали разбираш? Само че районът е прекалено голям, за да го наблюдавам, и ми даде да разбера, че би оценил всяка информация от моя страна, свързана с някакво раздвижване из квартала. И аз предупредих момчетата. Нали разбираш? Само че единственото интересно нещо, което стига до залите ми, е за някакъв тъпак, който едва не се опържил, щото се озовал на неподходящо място в неподходящо време. Някъде между два и пет часа сутринта няколко химици приготвяли наркотици в сутерена на една празна къща. А към три часа след обяд се появило това бяло момче, облечено като ония дето пръскат за термити. Само че не бил от тях. Та влязъл той вътре в къщата и се захванала една криеница… Стигнал чак до втория етаж. Химиците поразпитали хората от улицата — искали да знаят дали онзи е ченге, или просто някой задръстеняк. Така моят човек чул за случилото се, а след него и аз.
— А ти пък си казал на Андерсън.
— Реших, че може да плати. Можеше да се окаже, че онзи е неговият човек, кой знае?… Оглежда къщите, за да набележи коя да удари.
— И Андерсън хвана ли се?
— Нали знаеш как стават тия работи! Плаща малко в началото, проверява информацията лично, и ако се окаже добра, дава още мангизи. — Реймънд погледна Болд.
— И оказа ли се добра? — Нима Андерсън се бе натъкнал на Гайдаря от Хамелин, докато онзи е проучвал района за евентуално отвличане?
— Трябваше да я провери. И да ми се обади.
— Но не го е направил.
— Тук вече си дяволски прав. А сега ми казваш, че онзи гушнал букетчето! Шибаният задръстеняк ми дължи петдесетарка. Лайняна работа!
— Адресът на необитаемата къща? — попита Болд. Това вече си беше същинският Реймънд — достатъчно смахнат, за да е ясно, че говори истината.
На лицето на мъжа се разля широка усмивка, която напомни на Болд за декоративната решетка на „Крайслер Ню Йоркър“, модел 1947 година.
— Май отново подушвам онази петдесетарка — изкиска се той.
Ако нарколабораторията наистина съществуваше и те я нападнеха, щяха да имат достатъчно основание, за да обърнат къщата наопаки. И ако попаднеха на нещо, свързано с Гайдаря от Хамелин, то щеше да има своята доказателствена стойност в съда. Момичето, което се бе грижило за Ронда Шотц, бе споменало нещо за хигиенист от службата за борба с вредителите. А също и Шери Дийч. Разполагаха с достатъчно сведения, за да поискат от някой съдия заповед за обиск.
И това бе първото нещо, с което Болд реши да се залови.