Радиообменът не предлагаше никакви изненади. Трите отряда за наблюдение следяха всяко движение около целта, а шест патрулни коли без отличителни знаци обикаляха околните квартали и очакваха пристигането на готвачите.
— Отпусни се — промърмори Устад.
Думите му бяха адресирани към Девън Лонг. Устад продължаваше да се тревожи заради него. За разлика от всички останали групи хората от неговия отряд трябваше да реагират с мълниеносна бързина, да подберат най-подходящия момент и да ударят целта, съсредоточавайки в атаката цялото си умение и военна мощ. В тяхната работа нямаше място за колебания. Нито пък за грешки.
Редовният радиообмен между отделните единици продължаваше според очакванията. Подобни акции протичаха добре или зле, а Устад очакваше днешната да попадне във втората категория, защото бе подготвена твърде набързо от група книжни бюрократи, които изпитваха отчаяна нужда от успешен и въздействащ удар, с който да затворят устата на медийното чудовище. Всички тревожни знаци бяха налице, но най-страшно бе колективното ръководство на тази операция — в случая някаква жена капитан и отявлен пияница. За Устад това бе повече от достатъчно, за да се притеснява за благоприятния развой на акцията.
— Бъдете нащрек, момчета — обърна се той към подчинените си. — Струва ми се, че се започва. — Той притисна слушалката към ухото си и се вслуша напрегнато.
Всеки екип отговори на повикването. Устад изчака реда си. Хората от елитната му група не сваляха поглед от него, докато той докладваше нещо в малкия микрофон, закрепен пред устата му.
Освен снайперистите, разположени в „Троянския кон“ и съседните сгради, групата за бързо реагиране разполагаше и с още шестима бойци, заели позиция в черен микробус без прозорци, паркиран на две преки от сградата, които можеха да ударят до минута след повикването им.
Устад познаваше добре техния началник и изпитваше уважение към него. Двете групи заедно трябваше да осъществят първия удар. Устад поемаше задната врата, другият екип — парадния вход. Ако всичко протечеше според плана, след тях щеше да връхлети цял отряд полицаи от отдел „Наркотици“, които всъщност трябваше да осъществят същинската част от акцията под прикритието на двата отряда за бързо реагиране.
Последователността на действията и разчетът на времето при подобни операции се репетираха редовно от елитните бойци в един конфискуван от полицията склад в южния край на Боуинг Фийлд. Вътре в склада бяха построени бутафорни къщи и апартаменти, които момчета превземаха с взлом.
Амет Устад безрезервно вярваше в необходимостта от подобни тренировки, в резултат на което неговите момчета бяха толкова добре обучени, че те всъщност представляваха авангардното звено на елитната група за бързо реагиране на щата Вашингтон. Елитната група за бързо реагиране, изградена от различни звена от щатски и градски сили на реда, обикновено първа пристигаше при особено тежки и кризисни ситуации — терористични актове, освобождаване на заложници и въоръжени нападения над нарколаборатории — и поемаше огъня върху себе си.
Отряд за наблюдение 2: Радост вкъщи.
Отряд за наблюдение 3: Ясно! Виждам четирима да влизат през задния вход.
Отряд за наблюдение 2: Бройката приета.
Ръководител: Имаме четири птички, момчета. Номерата на колата им не съвпадат с тази на собственика на сградата. Имаме зелена светлина. Операцията е в ход.
Отряд за наблюдение 3: Вратата е затворена. Вътре са.
Ръководител: Това е, момчета. Хайде да го направим. Готови ли сте? Обединена група за бързо реагиране, вие сте на ход.
Устад: Слушам. Действаме.
Устад погледна всеки един от своите рейнджъри — той ги бе кръстил така — и без думи осъществи контакт с тях. Всяко от момчетата кимна с глава в отговор. Знаеха какво следва. Бяха чули думите вие сте на ход и бяха разбрали, че вече е време за действие. Едва в такива моменти осъзнаваха колко са били важни безкрайните уморителни тренировки. Очите на Девън Лонг бяха безжизнени, в тях не се четеше страхът, който началникът му очакваше да види там. Ако един човек не изпитваше страх пред перспективата да разбие входната врата и да нахълта в тъмна къща, пълна с лоши момчета, то Устад не го искаше в екипа си. Погледна Лонг и му рече тихичко:
— Лонг, ти оставаш тук.
Другите момчета го погледнаха изненадано. Разбраха, че началникът им съзнателно вади Лонг от групата за нападение и започнаха да се питат защо. Въпреки многото си лични проблеми Лонг беше единият от тримата естествени водачи на групата на Устад.