Устад се усмихна. Политна напред и изгуби съзнание.
Нито един смъртен случай, мълчаливо си повтаряше Болд, докато чакаше търпеливо техниците на Лофгрийн да приключат с огледа на долния етаж и да му позволят да се качи горе. Нито един смъртен случай. Четирима ранени — по двама от всяка страна. Но лошите бяха по-сериозно ранени, а лабораторията се оказа една от най-големите в историята на успешните полицейски акции и в нея бяха открити огромни количества наркотични вещества и LSD.
Кухнята и сутеренът напомняха на бойно поле, осеяно с трески, кръв, празни гилзи, стъкло и всякакви други отломъци. Всичко беше маркирано. Внимателно описано. От тук нататък щяха да бъдат изписани купища доклади, щяха да се проведат безброй вътрешни слушания и разследвания, които за непосветените в законите на системата можеха да се сторят излишни и ненужни. На Четвърти юли сигурно все още щяха да се занимават със случая. А ако допуснеха някой фал, разследването можеше да се проточи и до Деня на труда1.
От гледна точка на доказателствения материал кухнята едва ли представляваше някакъв интерес. Лофгрийн нямаше да намери в нея нищо, което да заинтригува Болд. Дворът около сградата също не предлагаше големи възможности благодарение на армията от нападатели, която го бе прегазила на влизане и на излизане от къщата.
— Кога? — провикна се Болд по посока на Лофгрийн. Беше три часа сутринта. Съвсем скоро щеше да има нужда от чаша чай.
— Ти неслучайно не пусна никой да припари догоре — напомни му Лофгрийн.
Двама служители от елитното звено бяха претърсили горния етаж за евентуални трупове, а след това Болд бе запечатал етажа. Искаше час по-скоро да се качи там, но не можеше да си позволи да го стори преди техниците на Лофгрийн. Предвид силното замърсяване на местопроизшествието той правеше всичко възможно да запази максимално евентуалните следи, на които би могъл да се натъкне.
Според евакуираните съседи в къщата живеело възрастно семейство без деца. Съпругата се споминала наскоро, а съпругът бил изпратен в старчески дом. Къщата се обезлюдила. Съседите от изток събирали пощата и се грижили за цветята в градинката. Вестниците, намерени в сутерена, показваха, че той се използва като нарколаборатория от около шест седмици насам, което пък насочи детективите от отдел „Наркотици“ по нова следа: създаването на лаборатории за производство на наркотици в напълно прилични за живеене райони.
Болд излезе да се поразходи, за да се проясни малко главата му. Извървя пеша около две преки, купи за себе си чай, а за останалите кафета и понички и се върна на сцената на престъплението, където журналисти и представители на полицията си разменяха въпроси и отговори по микрофоните. Мълрайт и Хил бяха там, както и Дънкин Хейл от ФБР и един от заместник-прокурорите. Болд внимателно ги заобиколи.
Той раздаде кафетата и отбеляза доста червени точки пред техниците от лабораторията, след което отиде при Лофгрийн на задната веранда. Завари го да пуши.
— Откога пушиш? — изненадано го попита Болд.
— Не започвай и ти, моля те! Даян ми стига.
— Но аз те познавам от двадесет и няколко години…
— Следващата седмица ставам на петдесет, знаеш ли?
Болд знаеше за рождения ден. Двамата с Дикси бяха решили да заведат Бърни във Виктория за един джазов уикенд по мъжки, но болестта на Лиз и задълженията на Болд в специалния отряд бяха наложили промяна в плановете им.
— Добре де — смотолеви Болд, като се постара да не се издаде за рождения ден, в случай че двамата с Дикси все пак успееха да му подготвят някоя изненада.
— Когато преди двадесет и седем години се отказах от тия лайна, си обещах, че ще мога да пропуша отново през седмицата, предхождаща петдесетия ми рожден ден. След това отново ще ги спра до шестдесет и петия си рожден ден, когато ще си позволя цял месец пушене на воля. На осемдесет години, ако доживея толкова, всички облози отпадат — започвам да си пуша без ограничения. Колкото си искам и каквито цигари си искам. И тогава ще пратя по дяволите всеки, който смята, че моето пушене му създава някакви проблеми. Включително и Даян.
Болд опита чая. Беше силен и му хареса.
— Ти си един от най-странните хора, които познавам. Съзнаваш ли го?
— Да, съзнавам го. И какво от това?
— Нищо — сви рамене Болд. Отново се зае с чая си.
Лофгрийн дърпаше от цигарата с такова настървение, сякаш това бе последното удоволствие, останало му на този свят.
1
Четвърти юли е националният празник на САЩ. Денят на труда е през първия понеделник на септември. — Б.пр.