— Извади късмет — обади се Лофгрийн и издуха цял облак дим. — Ако може да се нарече по този начин.
— Изключителен късмет — съгласи се Болд. — Една-две издънки и аз щях да опера пешкира, ако операцията се бе провалила.
— Научи ли нещо? — попита го Лофгрийн.
Болд не можеше да прецени доколко сериозен е зададеният въпрос. Като цивилно лице Лофгрийн се подчиняваше на други закони, различни от тези, които спазваха ченгетата.
— Научих само, че не очаквам с нетърпение петдесетата си годишнина — отвърна той.
Допи чая си, а Лофгрийн се разсмя, задави се от дима и се закашля толкова силно, че чак сълзи се появиха на очите му. После двамата заедно влязоха в къщата.
— Лу, твой ред е — рече му Лофгрийн четиридесет минути по-късно.
Небето на изток бе започнало да изсветлява. Птичките бяха започнали да чуруликат в очакване на зората.
Мебелите на втория етаж бяха стари, килимите — износени, а тапетите — овехтели. Имаше две спални, баня и вграден гардероб. Спалнята, която гледаше към задния двор, очевидно е била използвана като стая за шиене, а от прозореца й се разкриваше изглед към стотици други къщи. В четири и половина сутринта тези къщи все още тънеха в мрак, а светлината на уличните лампи едва осветяваше очертанията им в сивата мъгла.
Болд чу приближаването на нечии тежки стъпки и мигновено разбра, че това бе Ла Моя с неговите ботуши от кожа на щраус. Джон се спря на вратата и надникна в стаята. Болд лазеше на четири крака по килима.
— Знаеш ли — обади се Ла Моя, — ако някой бе поискал от мен да се хванем на бас, щях да заложа голяма сума пари, че ще успеем да пипнем това копеле, преди да е направил следващия си удар. А ето че изгубихме и бебето на Уайнстейн, а аз вече се безпокоя, че ще последва и трето отвличане.
— Недей да разсъждаваш по този начин — предупреди го Болд. — Поставените крайни срокове могат да те влудят… особено пък когато изтекат.
Даде знак на Ла Моя да се присъедини към него.
— Захващай се с килима.
— Ами техниците от лабораторията?
— Заети са с онази бъркотия на долния етаж. Бърни помоли сами да се заемем с килима. Това, с което разполагаме до момента, е малко объркващо — обясни Болд. — Смятаме, че наблюдателят, който е подсигурявал безопасността на готвачите, е използвал предимно предната стая. Бил е пушач и стаята вони на цигари, а целият под е осеян с фасове. В тази стая обаче не мирише на нищо, няма и фасове по пода. И въпреки това този стол — Болд посочи един плетен стол край прозореца — като че ли подсказва, че някой е прекарал известно време пред прозореца.
— Просто наблюдателят е бил друг. Вероятно са се редували. Единият е бил пушач, а другият — не — предположи Ла Моя.
Болд не бе споделил с никого информацията, която бе получил от Реймънд относно онзи хигиенист от службата за борба с вредителите, който бил видян да влиза в сградата. Ако се натъкнеше на някаква улика, тогава действията му биха били приемливи, но при сегашната ситуация онова, което бе направил — използвал бе отдел „Наркотици“ за собствените си цели — бе драстично манипулиране на системата от негова страна. Да информира Ла Моя, означаваше да го подложи на същия риск, който самият Болд бе поел с този ход. Затова само каза:
— Техниците от лабораторията откриха следи от торф по перваза.
— Значи се е люлеел в стола, подпрял крака на прозореца — предположи Ла Моя.
— Точно така. Но откъде се е взел торфът по подметките му?
— Цветни лехи. — Долната челюст на Ла Моя увисна от изумление. — Защо ли имам усещането, че банда наркоманчета едва ли ще се заловят да подрязват розите? — Той се отпусна на колене и се зае с опипването на килима.
Болд продължи с разясненията.
— Има и още нещо. В предната стая изобщо не бяха открити следи от торф.
Двамата продължиха да работят методично. Използваха монети, за да маркират частите от килима, които вече бяха прегледали.
— Знаеш ли какво се питам в момента? — обади се Ла Моя, без да спира да мести пръсти по килима.
— Какво?
— Защо му е притрябвало на един лейтенант, и то лейтенант от „Разузнаване“, да лази по килима в четири часа сутринта след успешна акция на колегите от отдел „Наркотици“? Ти да не си някакъв ренесансов свръхчовек?
— Същият въпрос важи с пълна сила и за един сержант от отдел „Убийства“, който в момента оглавява едно трудно разследване на специалния отряд.