— Тъй ли? С тази разлика, че аз съм тук, защото ти брутално ме събуди и ми нареди да си дотътря задника веднага.
— Двама офицери бяха ранени. Реших, че ти си човекът, който трябва да разследва случай на стрелба с ранени ченгета.
— Да бе, точно така — саркастично отбеляза Ла Моя. — Тук съм, защото ти трябва някой от специалния отряд, а ти не желаеш да работиш с Мълрайт, независимо че именно неговите хора осъществиха нападението. Любопитството е това, което ме накара да стана от леглото, сержант. Този път не беше лоялността. Вече съм прекалено уморен, за да бъда чак толкова лоялен.
— Знаеш ли какво твърди Дафни? — попита Болд, отбягвайки директния отговор.
— Предполагам, че всеки момент ще ми кажеш.
— Тя смята, че Гайдаря от Хамелин е много методичен човек, който внимателно планира всеки свой ход.
При неочакваното споменаване на Гайдаря Ла Моя рязко вдигна глава и изгуби от поглед участъка от килима, върху който работеше.
Болд продължи:
— Той е човек, който подготвя всичко предварително. Идентифицира жертвите си — все още не знаем как. Наблюдава ги — не знаем откъде и по какъв начин. И едва тогава нанася удар. Свършил е цялата предварителна работа още преди първото отвличане, защото е съзнавал, че гражданите ще станат по-предпазливи, след като случаят стане публично достояние. Или си върши подготвителната работа сам, или пък използва типове като Андерсън.
— Затова ли съм тук в този момент и лазя на четири крака по килима? — попита Ла Моя.
— Дано да има защо — отвърна Болд. — В противен случай ще си спечелим слава, която сигурно ще ни надживее.
Ла Моя грубо се изсмя.
— Опит за хумор в четири сутринта. Казвал ли съм ти някога колко много обичам тая работа?
След още няколко минути привършиха с огледа. Коленете на Болд силно изпукаха, когато се изправи.
Ла Моя измъкна малко фенерче и насочи лъча светлина под мебелите. После освети прозореца и перваза.
— Сержант? — подвикна.
Болд се приближи, за да разгледа предмета в средата на осветения кръг. Малко парче дебело стъкло от другата страна на прозореца. Ла Моя продължи да свети, а Болд отвори прозореца.
— Значи отваря прозореца, за да влезе чист въздух… и вдига крака на перваза.
Болд сложи стъкълцето в прозрачно пликче за улики и го маркира. Не му беше за пръв път.
Ла Моя заговори с вълнение:
— Този тип непрекъснато мъкне с обувките си парченца автомобилни стъкла. Работни ботуши. Подметка с грайфер. Нещо такова.
— Да, така изглежда — съгласи се Болд и продължи да разглежда парченцето.
Би било много опасно и глупаво от тяхна страна да правят прибързани заключения в момент като този. Най-напред трябваше да занесат парчето стъкло в лабораторията, за да бъде сравнено с другите улики, намерени в домовете на семейство Шотц и семейство Уайнстейн. Въпреки това Болд вече бе започнал да се чуди дали това парче стъкло не би могло да ги насочи към скривалището на Гайдаря от Хамелин — някой магазин за автомобилни стъкла или пък ремонтна работилница.
Предадоха намерената улика на Бърни Лофгрийн, който се подписа, че я е получил. Двадесет минути по-късно небето на изток се обагри в лазурносиньо.
Болд си тръгна за вкъщи. Марина, която бе прекарала нощта в дома му, скоро щеше да се събуди. Децата трябваше да бъдат облечени, нахранени и откарани до детската градина. Неговите два свята съществуваха паралелно, но зависеха един от друг. Къде ли бяха отвлечените дечица? Живи ли бяха? Или пък мъртви? Затворени в някой килер? Заключени в тъмен сутерен?
Колкото и да се опитваше да се съсредоточи върху родителските задължения, които го очакваха у дома, Болд не можеше да прогони от главата си представата за Гайдаря от Хамелин, който, облечен като хигиенист от службата за борба с вредителите, седи в люлеещия се стол, подпрял крака на перваза на прозореца.
Въпросът, на който трябваше да намери отговор, бе свързан с Андерсън. Болд трябваше да установи дали той е бил по петите на дребен крадец, спотайващ се в квартала, или по някакъв начин е бил обвързан с Гайдаря от Хамелин. Всеки би могъл да убие Андерсън — клиент или пък жертва на някое негово разследване. Всеки един от многото хора от списъка с телефонните обаждания. Но цветният прашец, намерен по коленете на панталона му, съответстваше на прашеца, открит по детското креватче на Ронда Шотц и по постелките на някакъв таурус — все доказателства, които Болд не би могъл да пренебрегне. Андерсън очевидно е бил въвлечен по някакъв начин — затънал е бил до коленете, помисли си Болд. Гейнис бе обходила целия квартал около дома на семейство Шотц и никъде не бе открила леха с високи до коленете цветя.