Болд намали пред един светофар, но мина на червено. В пет сутринта движението не беше натоварено.
Списъкът с телефонните обаждания! Той изведнъж проумя коя е следващата логична стъпка.
Набра номера на клетъчния телефон на Ла Моя. Беше го оставил на местопрестъплението заедно с Лофгрийн.
— Да! — отговори Джон.
— Списъкът с телефонните обаждания до Андерсън — рече Болд.
— Какво по-точно?
— Андерсън не е бил от хората, които помагат на другите от добро сърце. Той е работил срещу заплащане.
— И?
— Зная, че Гейнис проверява самоличността на хората, телефонирали на Андерсън, Джон. Зная още, че смята да разговаря с всеки един от тях поотделно. Но дали ще се сети да извади адресите им и да ги сравни с адресите в кварталите, които Гайдаря от Хамелин може би наблюдава…
— Адресите? — тихичко повтори Ла Моя, а после потъна в мълчание, опитвайки се да осмисли думите на Болд. — Изчакай секунда! — помоли той. — О, майната му! — Очевидно най-после бе проумял за какво точно става дума. — Къщата на семейство Уайнстейн е в тази посока. Андерсън не е работил за Гайдаря от Хамелин. Той е работил за Уайнстейн!
— Приятни сънища! — пожела му Болд и прекъсна разговора, макар да знаеше дяволски добре, че Ла Моя не би могъл да затвори очи нито за миг.
17.
Дафни избра заседателната зала на специалния отряд, защото искаше да окаже по-силно въздействие. Стените на помещението бяха покрити със снимки както на отвлечените дечица, така и на трупа на Андерсън, който лежеше във ваната, провесил навън едната си ръка. Заподозрените се влияеха силно от околната обстановка, а тя възнамеряваше да се отнесе към Уайнстейн като към заподозрян.
Кей Калиджа отвори вратата и я задържа, за да мине Флеминг, а всъщност редно бе дамата да мине първа. Двамата влязоха тържествено и Флеминг инстинктивно се насочи към стола начело на овалната маса. В следващия миг обаче се възпря и се обърна към Дафни.
— Къде да седна?
— Където ви е удобно — рече му тя. — Може и начело на масата. Аз държа заподозреният да седне тук — тя посочи един стол, — където ще е принуден да гледа право към снимките на Андерсън.
Калиджа стисна ръката на Дафни.
— Не бих искала някога да се окажа ваш противник.
— Не, наистина не би искала — увери я Флеминг, с което даде на Дафни да разбере, че си е написал домашното и знае всичко за нея. — Средства за мотивиране на криминално проявените.
— Впечатлена съм — заяви Дафни, когато Флеминг цитира заглавието на една от статиите й. Замисли се за миг и изстреля в отговор: — Отвличането на хора и начини за възвръщане на свободата им.
— Печелите първия рунд. — Флеминг се обърна към Калиджа. — Какво знаем за заподозрения?
— Баща на жертва номер единадесет: име Сидни. Завършил гимназия в Охайо. Колежът „Антиок“. Печели по шестдесет и осем хиляди годишно. Евреин. Съпруга Триш. Не е еврейка. Правил е дарения за Грийнпийс и за Националната демократична партия — дребни суми…
Флеминг цъкна с език при споменаването на Грийнпийс.
Калиджа продължи:
— Ипотеката върху къщата е на стойност осемдесет хиляди долара, остават му да изплати още дванадесет хиляди от заема за колата му. Разполага с достатъчно пари в кредитните си карти. Не е бил арестуван. Едно пътно нарушение преди три години. Не провежда често междущатски разговори — когато го прави, то е, за да се обади на някакъв свой братовчед, както и на някакви леля и чичо. Домашният му телефонен номер бе намерен в списъка с телефонните обаждания до дома на Андерсън. Обаждал се е общо седем пъти. Три пъти през седмицата преди злополуката.
— Имате предвид убийството? — уточни Дафни и погледна Флеминг.
— Злополука — настоя Флеминг, произнасяйки отчетливо всяка сричка. — Госпожо Матюс, прекарала сте двеста и шест часа в съда — дори и тя самата не знаеше тази цифра — като експерт на обвинението по различни дела. Сериозно се съмнявам, че е имало поне един случай, в който показанията ви да са били свързани с някакви веществени доказателства. Вашата сила е в областта на предположенията…