— Става дума за наука — контрира го тя с пламнало лице.
— … свързани с мотива и душевното състояние на даден заподозрян. Те безусловно са от голямо значение в правораздаването, но веществените доказателства са нещо съвършено различно. Аз самият съм прекарал на свидетелския стол хиляда и шестстотин часа. В този момент от разследването, смъртта на Андерсън все още е злополука. Ако се появи нещо, което да обори това наше заключение, то ние веднага ще го ревизираме. Но косвените улики не са от решаващо значение. Те може и да помагат в сериала с Коломбо, но не са от голяма полза в съда. Ние в Бюрото не арестуваме заподозрени — ние ги обвиняваме. Ето в тази малка подробност се крие разликата между мен и госпожа Хил.
Дафни долавяше негодуванието му, което като че ли струеше от всяка пора на тялото му; той отчаяно се стремеше да получи пълния контрол над дейността на специалния отряд. Притежаваше невероятно излъчване и присъствие на духа. Човек не можеше да не се съобрази с Грей Флеминг, не можеше да го отмине с безразличие. Тъмната му кожа сякаш излъчваше собствена светлина на изкуственото осветление в стаята. Гласът му беше топъл и дълбок — като на проповедник.
Флеминг притежаваше бакалавърска стенен по психология от университета в Джорджтаун, защитил бе докторат по криминалистика. Преди да започне работа във ФБР, бе работил като федерален шериф от граничния патрул към Националната агенция за имиграция и натурализация. На всеки две години в Бюрото бе получавал повишение. Беше член на Националното ръководство на организацията на момичетата скаути, а през една от отпуските си бе обикалял страната, за да осъществи промоцията на една негова книга, превърнала се в бестселър, в която описваше най-известните успешно разрешени от него случаи на отвличания. Неженен, припомни си Дафни. Твърд ерген. Беше й трудно да го повярва. Беше жена и като такава намираше за невероятно привлекателни както изумителната му самоувереност, така и пронизващия поглед на кафявите му очи. Помисли си, че жените може би прекалено бързо се хвърляха в краката му. Също като при Ла Моя, реши Дафни.
Флеминг пиеше диетична сода направо от кутийката. Калиджа предпочете кафе. Психологът у Дафни бе благодарен за тия няколко минутки на оценка — за нея беше от изключително значение да познава добре съюзниците си. Флеминг като че ли мислеше единствено за работа. Неговата помощничка, Калиджа, беше жена до мозъка на костите си — чувствена и привлекателна. Мънистата, сплетени в съзнателно подбраната сложна прическа, безспирно подрънкваха на главата й. Дафни се запита дали между Флеминг и Калиджа няма нещо повече от делови взаимоотношения.
Флеминг пък през цялото време си играеше с един лъскав химикал. Непрекъснато драскаше нещо в бележника си, неспособен да застане неподвижно. Когато лицето му все пак застиваше спокойно за миг, по него се четяха свръхумора, напрежение и нетърпение, макар той да полагаше отчаяни усилия да ги прикрива от околните. Погледна часовника си и изръмжа недоволно. Целият му живот протичаше в зависимост от двете стрелки на този часовник.
В този момент се появи Ла Моя, който изглеждаше необичайно изморен. След него вървяха Сидни Уайнстейн и адвокатът му Колдуел.
Ла Моя махна с ръка по посока на Флеминг, дари Калиджа с дразнещо покровителствена усмивка и благоволи да заеме мястото, което Дафни предварително бе определила за него. Уайнстейн и неговият представител, Колдуел, седнаха точно срещу снимките, направени на местопрестъплението. Дафни съсредоточи вниманието си върху Уайнстейн, опитвайки се да долови и най-малката промяна в жестовете, езика на тялото и израза на лицето му.
След последвалите встъпителни думи Колдуел заговори пръв, впускайки се в дълга, типична за всеки адвокат, тирада. Ла Моя побърза да припомни на всички присъстващи, че това не е нищо повече от един неофициален разпит — средство за установяване на някои факти. Той се обърна към заподозрения.
— Господин Уайнстейн, предполагам, че сте запознат с устройството за идентифициране на телефонните обаждания. Това е електронно устройство, което позволява…
— Зная за какво става дума.
— За един период от малко повече от две седмици вие, или съпругата ви, сте се обадили четири пъти на един човек на име Бърнард Калмърз Андерсън, известен повече като Рики Андерсън, Ричи Андерсън или напоследък като Анди Андерсън. — Дафни забеляза измъченото изражение на Уайнстейн. Нямаше вид на невинен.
Колдуел, неговият адвокат, заговори: