— Веднага изпрати някой в болницата — разпореди се Ла Моя и погледна към репортерите и многобройните камери, струпани пред къщата. — И осигури достатъчно място за момчетата от лабораторията — искам да спрат колата си наблизо.
— Разбрано.
Болд го хвана за ръката.
— Детегледачката е била в безсъзнание?
— Както вече ви казах, лежала безчувствена на пода в кухнята. Сигурно е бил той. Нали, Конте? — възбудено попита Филгрим. — Отвлечено е дете, нали? Искам да кажа… всички очаквахме, че това може да се случи, нали?
— Родителите? — попита Болд и пусна ръката му.
— Мълрайт разговарял с някаква съседка. Родителите й позвънили и я изпратили да види какво става у тях. Другото дете е при нея.
— Друго дете?
— Малко момченце. Съседката го прибрала в дома си.
Болд кимна.
— Тръгвай! — разпореди се Ла Моя.
Филгрим се завъртя на пета и се затича, притиснал с ръка кобура на пистолета си, за да не подскача и да не го удря по хълбока.
Ла Моя нервно облиза мустака си и заговори тихо:
— Смятам да не се обаждам на никого, докато не се убедим със сигурност, че не става дума за подражателство или пък просто съвпадение. — Погледна към Болд за помощ, но видя само безизразното му лице. Болд, подобно на учител, търпеливо изчакваше ученика си да продължи. — Предполагам, че наистина е той. Детегледачката в безсъзнание. Възрастта на детето съвпада. Двамата родители отсъстват от дома си.
— И въпреки това трябва да внимаваме — охлади ентусиазма му Болд.
— Зная. Зная. — Ла Моя започваше да нервничи. — Къде, по дяволите, са тези от лабораторията? — Той погледна часовника си. Ако техниците от тяхната лаборатория успееха да влязат първи на местопрестъплението, федералните агенти щяха доста да се поизпотят, преди да успеят да им измъкнат случая. Нито един от полицаите в полицейското управление на Сиатъл не искаше да свири втора цигулка след федералните. Силата на всяко едно разследване се криеше в контрола върху уликите и доказателствата.
Ла Моя огледа къщата и се опита да се поуспокои. После каза на Болд:
— Ти смяташ, че детегледачката по принцип също е жертва. — Болд винаги бе поддържал тезата, че жертвата, жива или мъртва, може да осигури повече информация от цяла дузина свидетели. Само че в този случай истинската жертва я нямаше на местопрестъплението.
— Детегледачката едва ли ще си спомни много — предупреди го Болд. — Нито една от жените от предишните случаи не помни нищо.
— Значи разполагаме само с една голяма нула.
— Разполагаш с мястото, на което е извършено престъплението, и с възможността да попаднеш на улика. Разполагаш още с липсващата жертва. Както и с тази, която понастоящем е хоспитализирана. Наоколо има съседи, съществува вероятност да са забелязали непозната кола на улицата. Не бива да подценяваш съседската бдителност — изтъкна Болд.
— Нали точно това казах и аз. Разполагаме с една голяма нула — повтори Ла Моя.
Към тях се приближи един униформен полицай. На картата, окачена на гърдите му, пишеше „Родригес“. На всяко местопрестъпление тези момчета се тълпиха около него, опитваха се да отбележат някоя и друга точка в своя полза с надеждата, че имената им по някакъв начин ще бъдат споменати пред някого с по-голяма власт и те ще получат възможността да се занимават с нещо по-различно от непрестанното патрулиране по улиците. Откакто бе произведен в сержант, Ла Моя бе започнал да си дава сметка, че тези момчета са отчаяно сервилни и покорни. Само че, за негово разочарование, този извод не важеше със същата сила за жените в униформа.
Той вдигна ръка, за да възпре Родригес. Не искаше той да прекъсва мислите му. После заговори на Болд.
— Някакъв задник пристига тук и отмъква едно невръстно бебе. Всичко е било планирано предварително, нали? Използвал е задната врата, защото е знаел, че никой няма да го забележи. Цапардосал детегледачката, грабнал хлапето и офейкал. Значи… сам ли действа, или си има и помощници?
— Предполагам, че си има шофьор — обади се Родригес.
— Ти мълчи! — скастри го Ла Моя. — Питам лейтенанта.
— Остави го да говори — възрази Болд. — Нямаш нужда от мен. — Двамата отново се спогледаха. Учителят и ученикът.
Родригес изчака Ла Моя да кимне и да му позволи да изкаже мнението си.
— Шофьор? Кола, паркирана на улицата, където всеки съсед би могъл да я види? — Ла Моя искаше да го принуди да мисли.