— Господин Андерсън беше частен детектив. Като такъв…
— Възражение — прекъсна го Ла Моя. — Андерсън се е занимавал с инсталиране на устройства за охрана на домовете. Освен това е предлагал всякакви други услуги — от снимка с „Полароид“ на невярна съпруга, хваната в момента на прелюбодеянието, до един-два изкълчени крайника, ако нещата загрубеят и се стигне до по̀ крути мерки.
— Моля ви, почакайте малко! — възрази адвокатът.
— Спокойно — обади се Флеминг с ниския си, резониращ глас, който караше Дафни да се топи отвътре. — Сержантът току-що ви каза: От този разговор не произтичат никакви обвинения срещу клиента ви. Успокойте се, Колдуел. — Адвокатът съсредоточи цялото си внимание върху специалния агент от ФБР, инстинктивно осъзнал, че той е човекът, който заслужава внимание.
Ла Моя заговори отново.
— Кога разговаряхте за последен път с Андерсън, господин Уайнстейн?
— В понеделник или вторник тази седмица — нервно отвърна той.
— След това опитвахте ли да се свържете с него отново? — Ла Моя го погледна и го посъветва: — Помислете си добре.
— Във вторник вечерта.
Ла Моя кимна.
— В девет часа и петдесет и две минути, ако искаме да сме по-точни. За ваш късмет това обаждане се е състояло два часа след като вратът на господин Андерсън е бил малко поизкривен, в резултат на което лицето му, за наше огромно съжаление, е придобило зловещ синкав цвят. — Той погледна Уайнстейн право в очите и заяви: — Езикът му беше черен като автомобилна гума и беше толкова подут, че приличаше на плъх. А господин Андерсън си беше умрял. Подхлъзнал се лошо в банята. Ето такива случаи трябва постоянно да ни напомнят за това колко важни са гумените постелки, които ни се препоръчват толкова горещо от производителите. Нали се сещате за какво говоря?
Уайнстейн пребеля като порцелан. Колдуел, който очевидно се бе разсеял за миг, се съсредоточи навреме, за да повдигне възражение, все едно че се намираше в съда.
Ла Моя продължи невъзмутимо.
— Та въпросът, на който се опитвахме да си отговорим — той махна с ръка, за да посочи и останалите присъстващи в стаята, — бе свързан с естеството на професионалните ви взаимоотношения със споменатия вече Анди Андерсън. И държа да ви предупредя, господин Уайнстейн, че тук, в полицейския участък на Сиатъл, ние не привикваме сигурни затворници… ако разбирате какво искам да ви кажа. Ако всички участваме в забавата, става много интересно. Но ако вие предпочетете да си седите в ъгъла като някоя стара госпожица, останала без кавалер на бала, и да си бъркате безцелно в носа, то тогава агент Флеминг, лейтенант Матюс и аз ще трябва да се позанимаем с вас, докато не промените държанието си. — Вдигна рязко ръка, за да възпре Колдуел, който очевидно се канеше да каже нещо. — А този професор по право от Джорджтаун може да пикае отгоре ни колкото си иска… ние няма дори да усетим, защото ние нямаме никаква работа с него. Нашата работа е с вас… точно както вашата работа пък е била с Анди Андерсън. Разбирате ли какво имам предвид? Значи моят съвет е… личен съвет при това… това, което се опитвам да кажа… е, че, ако говориш, ще си тръгнеш оттук без проблеми. Ако ни бавиш и разтакаваш, подлагаш на риск живота на малкия Хейс.
Флеминг гледаше право в Ла Моя, онемял от изумление. Колдуел се покашля, сякаш нещо голямо и твърдо бе заседнало в гърлото му.
Флеминг се обади предпазливо:
— Настъпи часът на истината, господин Уайнстейн. Не искаме от вас никакви измислици, увъртания или премълчавания. Сержант Ла Моя провежда разследване на убийство. Това е всичко, което е нужно да знаете. За момента вие не сте заподозрян. Нуждаем се единствено от сътрудничеството ви.
Ла Моя побърза да добави:
— Ако пък държиш да видиш как се справяме с чупенето на колене, ние нямаме нищо против. Мръсни снимки? По дяволите, изборът си е твой! Подслушване на телефона? Денонощно наблюдение върху къщата ти? Ама само кажете, ние сме готови… Живеем в свободна страна. — Той ги дари с поредната си дразнеща усмивка.
Колдуел прошепна нещо в ухото на клиента си. Уайнстейн кимна. Адвокатът попита:
— Като се има предвид, че разговорът е неофициален и не се записва…
— Ама вие къде бяхте досега? — грубо го прекъсна Ла Моя. — Защо просто не оставим господин Уайнстейн да поразмисли сам за няколко минутки?
Що се отнасяше до Уайнстейн, за него просто нямаше други хора в стаята, освен Ла Моя. Дафни за пореден път се възхити от умението на детектива да наложи пълен контрол върху извършвания разпит. Той никога не постъпваше по общоприетите начини. Нарушаваше всичките принципи, използвани по време на разпит… всичките, с изключение на един: Неизменно успяваше да прикове върху себе си цялото внимание на заподозрения.