— Значи можем да му вярваме?
— Да. Абсолютно.
— Какво има? — попита Ла Моя, осъзнал, че нещо я притеснява.
Тя сви устни.
— Не става дума за Уайнстейн, а за Флеминг. Той остана сравнително спокоен и мълчалив до момента, в който бяха споменати снимките. След това коренно се промени. Питам се защо ли отклони поканата ти да претърсите заедно апартамента на Андерсън…
— Трябва да призная, че и аз останах изумен.
— А какво ще кажеш за опита му да ни убеди, че снимките изобщо не съществуват?
Ла Моя замислено сведе глава.
— Всичко това има смисъл само в случай, че те вече са претърсили къщата на Андерсън. — После изръмжа: — Май уцелих десетката!
Дафни обаче го смрази със следващия си въпрос.
— Ами ако вече са намерили снимките на Андерсън?
18.
Душегубката, малка правоъгълна стая за разпити със сиви стени, под, застлан с бял балатум, и кънтящ таван, бе топла и задушна. В нея имаше само една овехтяла маса, металните крака на която бяха завинтени към пода, а в този конкретен ден около масата имаше пет сиви метални стола с прави облегалки и тапицирани седалки, които при сядане издаваха лек съскащ звук.
Жена офицер на име Марш придружаваше Болд и Дафни. Макний неслучайно бе избрал именно онази празна къща, в която бе оборудвал лаборатория за производство на наркотици. Гайдарят от Хамелин, очевидно също неслучайно, се бе спрял на същата къща, в резултат на което техният избор придобиваше съдбоносно значение на разследването.
Като детектив от отдел „Наркотици“ Марш по право трябваше да води разпита, но тя благосклонно отстъпи това право на Болд, тъй като той бе подал информацията и бе предложил идеята за нападението над нарколабораторията. Току-що привършила с друг разпит, Марш бе готова да се задоволи само с присъствието си в душегубката. Тя изглеждаше и се обличаше като студентка по изкуствата от Европа. Седна начело на масата, но запази мълчание. Планът на Болд беше съвсем простичък: да атакува мъжа пред себе си с всичко, с което разполага срещу него.
Ако се съдеше по документите му, Джефри Макний не беше от хората, които Дафни би очаквала да се занимават с приготовлението на наркотици. Той беше бял, на около двадесет и пет години и притежаваше бакалавърска степен по химия. Дафни бе предупредила Болд, че Макний по всяка вероятност ще се постарае да ги изпита, за да разбере с какви опоненти си има работа. Веднага щеше да ги прецени, да открие по-слабия играч от двамата и да съсредоточи цялото си внимание върху него. Дафни посъветва Болд, че, ако иска да проведе разпита успешно, трябва да се престори на по-глупавия от двамата.
Болд бе изненадан от факта, че Макний се представлява от обществен защитник. Това подсказваше, че Макний не разполага нито с парите, нито с контактите, необходими за наемането на адвокат, специалист по наркопроцесите. Освен това същият този факт му даваше основание да предположи, че начинанието на Макний е по-скоро своеволно и дилетантско, а това пък на свой ред откриваше пред Болд достатъчно възможности за маневриране. Можеше да се окаже, че Макний не се бои толкова от затвора, колкото от перспективата да го пуснат отново на улицата. Териториите, завоювани в наркобизнеса, се отстояваха на живот и смърт.
Макний имаше момчешко лице и интелигентни зелени очи. Ако се съдеше по черната коса и червендалестото му лице, мястото му бе или в някой шотландски клан, или на Уолстрийт в някоя от инвестиционните банки. Облечен бе с оранжев гащеризон, на гърба на който пишеше „ЗАТВОР НА КИНГ КАУНТИ“. Никак не му приличаше. Адвокатът му беше една зеленоока като гущер, осемдесеткилограмова хавайка, която имаше толкова много грим по лицето си, че спокойно би могла да участва в някое представление. Енергично премяташе парче дъвка из устата си, а очите й бяха прикрити зад очила със замазани стъкла. Роклята й, наподобяваща палатка, обвиваше пищния й бюст и се стелеше надолу като зелен водопад, изпъстрен с едри щампи в крещящи цветове. Гласът й беше дълбок баритон, а зъбите — изкуствени.
— Моят клиент иска да знае какво ще спечели той от този разпит — заяви тя и се настани на един стол, който се изгуби под туловището й, тресящо се като желе.
— Ние разследваме убийство — отговори Дафни, която трябваше да играе ролята на по-интелигентното ченге. После се обърна към заподозрения. — Един човек, който може би е държал вашата нарколаборатория под наблюдение, беше намерен убит. Всеки на ваше място би се притеснил от такова наблюдение…