— Чакайте малко! — Туловището се разтресе като голям камион, който се опитва да запали.
— Това е обвинение, за което ще получите доживотна присъда. — Дафни отново се обърна към Макний. — Не десет години. Не дори шестнадесет. Не и при сегашната администрация. Доживотна присъда без право на помилване. — Макний изобщо не изглеждаше притеснен. Точно според очакванията й. Време беше в играта да се намеси Болд.
— Сигурна ли си в това? — попита я Болд. Изглеждаше невероятно уморен и отегчен. — Не бихме ли могли да го отървем, ако опитаме?
— Повече от сигурна съм — отвърна Дафни, докато се опитваше да прецени отношението на адвокатката към Болд. Той се ползваше със завидна репутация. Ако тя беше чувала за него, малкото им представление едва ли щеше да успее. Но по всичко личеше, че жената не познава нито един от двамата — по всяка вероятност съвсем отскоро се подвизаваше в качеството си на обществен защитник.
— Ще ме извините, че ви прекъсвам — спокойно се обади заподозреният, — но не съм сигурен кой е ръкополагащият принцип в момента — виновен до доказване на противното, или невинен до доказване на противното?
— Принципът за невинност до доказване на противното — отговори Дафни — е лукс, който могат да си позволят единствено опонентите ни от другата страна на улицата. — Пренебрежителното отношение и покровителственият й тон моментално накараха Макний да я идентифицира като главния си враг по време на този разпит. Все още не бе успял да анализира Болд.
Той се обърна към Болд.
— Аз и още няколко приятелчета просто провеждахме най-обикновен химичен експеримент. Какво толкова е станало?
— Един човек е мъртъв — отвърна Дафни. — А вие имате достатъчно убедителен мотив, за да искате смъртта му. Можем да докажем, че той е разследвал лице, или лица, които са живеели на същия адрес, на който се намира и вашата лаборатория. Съвсем скоро ще разполагаме с цялата документация по въпроса. Затова ви съветвам да ни сътрудничите. Виждам, че вашата адвокатка клати глава и ви предупреждава да не говорите, но ние сме в състояние да ви предложим възможност за сделка по обвиненията в производство на наркотици.
— Това е абсолютно неприемливо — възкликна адвокатката. Обърна се към клиента си и поясни: — Не са в състояние да ти предложат това.
Дафни побърза да възрази:
— Никой не е в състояние да обещае категорично каквото и да било. Но едно нещо е абсолютно сигурно — в момента, в който щатът Вашингтон повдигне подобно обвинение, с вас е свършено. Процесът става необратим. Попитайте я, ако искате — подхвърли Дафни и посочи ярката рокля и дъвката.
— Вие какво искате? — Макний попита Болд. — Какво точно искаш ти?
— Не прави това — посъветва го адвокатката му, но не беше кой знае колко убедителна.
— Това, което искаме, са няколко много прости отговора — спокойно поясни Болд. — А онова, което предлагаме е защита.
— О! Стопроцентови глупости! — изохка хавайката. — Не ги слушай. Те не разполагат с властта да ти предложат сделка и не могат, и няма да ти осигурят надеждна защита. Забрави за това! — Последните й думи бяха адресирани към Болд.
Болд не й обърна никакво внимание и се зае да просвещава Макний.
— Ако решиш да рискуваш, в края на краищата ще свършиш в пандиза. А всеки, който има някакви позиции в наркобизнеса, си има своите доверени хора там. Не съм аз този, който се е опитал да изтласка Томи Чен от територията му. И колко, мислиш, че ще си живуркаш в панделата по живо по здраво?
Дафни побърза да предложи най-важната част от сделката.
— Едно федерално обвинение би могло да ти спести необходимостта да излежаваш присъдата си в щатски затвор.
— А това ще е далеч по-безопасно за теб — додаде Болд.
Бяха успели да привлекат вниманието на Макний.
— Не го заплашвайте, хора — предупреди ги дебеланата. — И не обещавайте неща, които не сте в състояние да изпълните. — Но дори и тя изглеждаше заинтересована от онова, което имаха да им предложат.
Заподозреният, който бе започнал да се поти обилно, мълчаливо местеше поглед от едното ченге към другото.
— Ще препоръчаме на федералните да поемат вашето разследване — каза Дафни.
— Какво точно знаеш за Томи Чен? — попита Болд.
Макний не отговори.
— Ами родителите ви? — попита Дафни. Макний й се струваше твърде младичък и спретнатичък. Научна степен по химия и пълна безизходица.