Лицето на Макний стана аленочервено.
— Обадихте ли им се вече? — продължи да го притиска тя.
Заподозреният я изгледа вбесено.
— Медиите вече разтръбиха историята — поясни тя. — Вашите родители гледат ли Си Ен Ен?
— Моите родители нямат нищо общо с това.
— Но биха могли да бъдат засегнати от шума около вас — простичко обясни Болд.
Дафни попита:
— Да включвам ли вече магнетофона? Или да направим същото това предложение на някой друг?
— Давайте — реши заподозреният.
— Да се отбележи, че защита възразява — изръмжа дебеланата.
Болд включи касетофона. После изрецитира подробностите, съпътстващи всеки подобен разпит: дата, час, място и имената на присъстващите.
Дафни започна първа. След дипломирането си Макний бил привлечен на работа от някаква азиатска фирма, в която заплатите на начинаещите били три пъти по-високи от тези в другите биохимични компании. Само два месеца по-късно Макний осъзнал печалната реалност — с работата си той произвеждал съставните компоненти, необходими за производството на наркотични вещества. Шест месеца по-късно поискал увеличение на заплатата, в резултат на което последвали заплахи за живота му. Макний избягал в Сиатъл, създал си собствена нарколаборатория и започнал да продава наркотици на някаква улична банда, която отказваше да назове.
В този момент се намеси Болд.
— Обясни още веднъж заради мен принципа, по който си избирал подходящите за целта къщи. Може би си познавал собствениците? Или пък съседите? Просто забравих какво точно казва.
— Не съм казвал нищо по този въпрос — смотолеви заподозреният.
Дебеланата си играеше с верижката на часовника си. Беше изработена от огромни парчета тюркоаз, оформени като черупки на костенурка.
— Не виждам връзка с обсъжданите въпроси — намеси се тя. Очевидно започваше да губи търпение.
— Хайде, отстъпете заради мен. — Този път Болд се обърна към нея. — Просто съм любопитен.
Дебеланата погледна клиента си и кимна.
Болд си придаде нехаен вид. Всъщност специалният отряд трябваше непременно да узнае дали техният хигиенист от Службата за борба с вредителите е следвал някаква специална система, когато е набелязвал пунктовете, от които е осъществявал предварителното наблюдение над обектите си.
От изражението на Макний стана ясно, че той би предпочел да запази тази подробност в тайна.
Болд се престори, че чете някакви бележки в тефтера си.
— Добре. Значи, кажи ми следното: за целта използвахте ли някакъв посредник? Онзи хигиенист от вашите хора ли е?
— За какъв хигиенист ми говориш?
Дафни се намеси:
— Как разбрахте, че въпросната къща е необитаема?
Болд допълни:
— Около къщата е бил забелязан хигиенист с униформа и пръскачка.
Макний изглеждаше объркан. Дафни се запита дали е чак толкова добър актьор или наистина не знае нищо по въпроса.
Адвокатката се намеси:
— Този хигиенист да не би случайно да е жертвата, заради която е целият този разпит? — Обърна се към клиента си. — Не отговаряй на този въпрос. — Очевидно изпълнена с подозрения, тя цялата се изчерви от гняв.
— Може би сте се ориентирали по пощата, която се е трупала пред вратата? — предположи Дафни.
— Не — отвърна Макний.
— Не отговаряй на този въпрос — повтори дебеланата и се опита да се поизправи на стола. Трудна задача.
Болд го погледна.
— Ти не за пръв път чуваш за този хигиенист — заяви той, припомнил си разговора си със своя информатор Реймънд.
Макний погледна уплашено първо Болд, а след това и адвокатката си.
Болд продължи:
— Хората на Томи Чен веднага биха убили всеки непознат, промъкнал се в лабораторията им. А вие, момчета, доколкото чух, сте поискали да разберете какъв е и кой е.
— Наистина знаехме за него — потвърди Макний.
— Уличната банда ви е осигурявала защита. Стрелците — предположи Болд.
Дафни се намеси:
— Вие не бихте убили ченге или…
— Не сме убивали никого.
— Но стреляхте по нас — заяви Болд. — Ранихте наш служител.
— Те го направиха.
— Това е била тяхната част от сделката. Да ви пазят и да ви осигуряват защита.
Макний кимна.
— Това е достатъчно! — пак се намеси дебеланата.
— И въпреки това не проумявам как една улична банда ще се захване да търси необитаеми къщи — настоя Дафни.