Той остана прав.
— Всеки агент по продажби на недвижима собственост би трябвало да има начин да открива и проследява къщите, които всеки момент ще се появят на пазара, за да може пръв да ги обяви в бюлетина си и по този начин да изпревари конкуренцията. Нали?
— В тези бюлетини се крие разковничето на успеха. Продажбите са едната страна, но аз винаги държа да разполагам с пълен бюлетин на предлаганите имоти, дори и ако някой друг ги продава.
— Аз ти говоря за предварителна информация.
— Естествено. Или изпреварваш останалите, или си вън от този бизнес. — Тя се настани по-удобно на стола си — очевидно се радваше на компанията му — и заяви: — Това е закон, който е валиден за твърде много области в живота ни.
— И как го правиш? — попита Джон. — Освен че ежедневно четеш некролозите?
— Не възнамеряваш да навлизаш в този бизнес, нали? — Тя го погледна. — Мразя конкуренцията.
— Честна скаутска дума.
— Никога не си бил скаут. Твърде много правила и ограничения за мъж като теб.
— По онова време още не бях мъж.
— Мисля, че ще е по-добре да седнеш. Така ме разсейваш. Добре. Как го правя ли? — попита тя и се усмихна малко накриво. — Добре. Некролозите, естествено, са единият източник на информация. Сигурен и надежден. Молбите за развод също могат да се окажат златна мина. Те се регистрират в съда, а аз черпя оттам съответната информация. Ранно пиле, рано пее — който пръв се добере до тях, той печели. Разрешителните за ремонтни работи или строеж също са не лош източник — много семейства ремонтират основно къщите си, преди да се опитат да ги продадат, или пък започват строежа на нов дом, преди да са обявили стария за продан. Номера разни.
— Други? — Въпреки способността си да разсъждава логично и аналитично, при всичките разследвания, които бе довел до успешен край, Ла Моя изобщо не бе помислил за разводите и строежите.
— О, ама разбира се! Зная още много номера. — Същата усмивка, но този път по-насилена.
Ла Моя оценяваше способността й, желанието й дори, да си играе с него. Да пофлиртува. Тази игра му беше позната и той се включи с удоволствие. Точно поради тази причина вярваше на всяка дума, изречена от Шери. Тя демонстрираше онази увереност в собствените си възможности и преценки, която притежаваха единствено най-добрите търговци, адвокати и ченгета. И Ла Моя я възприемаше като близка и сродна душа.
— Например?
— Не ме предизвиквай, детектив!
— Хайде, стига! Каквото повикало, това се обадило.
— Някои не толкова очевидни следи? Други източници? — попита тя, сякаш четеше мислите му. — Чакай да видим… неизплатените данъци върху недвижимата собственост — те биха могли да те насочат към обезлюдена собственост, а тази информация може да бъде намерена в градския архив.
— Градският архив — промърмори Ла Моя и бързо си го отбеляза в бележника.
— Там е най-лесно. Най-сигурният знак е спирането на водата. Данните от гражданския регистър също помагат, стига да имаш достъп до тях. Ако познаваш някой от застрахователния бизнес, той също би могъл да ти бъде от полза — неизплатените застраховки на колата или пък промяна в застраховката върху собствеността са все признаци, които биха могли да означават и внезапна смърт на собственика. Списъкът е много дълъг. Може би ще трябва да го обсъдим на по едно питие.
— Имаш ли списък с тези имоти? Някакъв ориентир, от който да тръгнем?
— Основните данни са в компютъра ми. Разбира се, че ги имам. Секретарката ми провежда първоначалните разговори. След това се включвам и аз. Това е едно от нещата в бизнеса, което се върши непрекъснато, но между другото. С по-нисък приоритет от останалите ни ангажименти. С тези проучвания се пилее много време, но пък понякога се оказва, че си е струвало, и неочаквано попадам на имот, от който пада добра комисиона. Билтмор във Феникс. Бил ли си там?
— Не.
— Заедно с една приятелка притежаваме мезонет с две спални в един от хотелите. Върши ни страхотна работа. Всяка прекарва там по две седмици в годината. Времето в онази част на страната е наистина изумително. За тях дъждът е само още една от многото четирибуквени думи. Не е като тук.
Ла Моя попита:
— Може ли да получа копие от тези твои данни?
— Значи трябва да предложа бартер, а? Мили боже! Ако ти обмислиш предложението за Аризона, аз ще си помисля дали да не ти дам тази информация.