— Виждала ли си някой да се върти около къщата, Марина? Помисли! Хигиен… някакъв мъж, който пръска по домовете срещу домашни вредители?
— Не съм виждала такъв.
— Сигурна ли си?
Ноздрите й се разшириха от яд. Очакваха го неприятности.
— Аз ли ще взема децата или ти? — попита я той. Сърцето му забави ритъма си. Сега, когато Лиз я нямаше, Болд се ръководеше от решенията на икономката. Убеден, че, когато става дума за отглеждането на деца, всяка жена е в състояние да се справи по-добре от кой да е мъж, Болд предпочиташе да си държи устата затворена. Лиз щеше да му откъсне главата, ако разбере, че е ядосал Марина.
— Вие трябва да ги вземете — информира го тя. Ядно поклати глава, в наситенокафявите й очи проблесна неодобрение. — След работа обаче. И какво правите тук по това време? Още е много рано.
— Имах работа наблизо — призна си той.
— Така ли? Да, ама аз още не съм приключила с чистенето. А вие знаете какво е отношението ми към хората, които ми се мотат в краката докато чистя.
— Тръгвам.
— Да. И не забравяйте да вземете децата.
— Ще ги взема.
— Пресвета майко, с какви неща трябва да се примирявам в тази къща!
Болд се върна в необитаемата къща и заключи вратата. Прибра се в управлението, но предпочете да не разговаря с Ла Моя преди четири часа, за да му спести необходимостта да премълчава тази информация по време на оперативката. Смяташе, че хората от полицейското управление на Сиатъл ще трябва да продължат да наблюдават въпросните къщи и през нощта, като обърнат специално внимание на тази, от която се бе върнал току-що. Поради тази причина си направи труда да издири Гейнис, която шумно хрупаше бишкота в кафенето на управлението.
— Някакъв успех? — попита го тя с пълна уста.
— Попаднах на една къща западно от Грийн Лейк. Една съседка забелязала хигиенист от службата за борба с вредителите да обикаля наоколо.
Тя спря да дъвче и го изгледа напрегнато. После рече:
— Повече е от онова, което аз открих. — Вдигна ръка и образува нула с двата си пръста. — Провери ли къщата?
— Да. Намерих един стол точно пред един от прозорците на втория етаж. Искам да се върнем там и да се поогледаме отново.
— Искаш да кажеш, че искаш аз да отида там — поправи го тя, схванала намека му. — Ти не можеш. Имаш две хлапета и жена, за които да се тревожиш. — После бързо додаде: — Не исках да прозвучи по този начин.
— Какво стана с видеокасетата от охранителната камера на Андерсън? — попита я той.
— Изгледах я до половината. Обикновено я гледам преди лягане — с пръст върху бутона за бързо превъртане напред. Не бих казала, че е особено интересна. Заспивам почти веднага. Ако тази нощ ме изпращаш…
— Не те пращам никъде. Аз работя на горния етаж.
— Е, тогава отивам по собствено желание — заяви тя. — Въпросът е в това, че няма да имам време за касетата. Ще взема първата смяна — от осем до два. Така добре ли е?
— Ла Моя решава — напомни й той.
— Какво ти пречи да отидеш на оперативката в четири часа и да видиш дали момчетата на Флеминг не биха могли да ни помогнат.
Той се ухили.
— Какво стана…
— Дикси извърши аутопсията на Андерсън днес — прекъсна го тя. Гейнис имаше способността да предвижда въпросите на Болд. Още една причина да я цени толкова.
— Всичко ли е готово?
Тя кимна.
— Остава да се напише протоколът. — Продължи да дъвче. — Онзи тип наистина се е ударил в ръба на ваната. Но не този удар е причинил смъртта му. А счупването на шиен прешлен номер три. Което, според доктора, се е случило преди удара в ръба на ваната.
— Преди значи.
— Докторът твърди, че счупването на прешлена е станало преди падането. Но това си остава само теория. Той разполага с данни за ливидността и кръвонасядането, които предполагат блокиране на каротидната артерия, но не би могъл да е абсолютно сигурен, защото самото падане също би могло да причини това.
— Искаш да кажеш, че извършителят е познавал добре човешката анатомия?
— Удавянето във ваната е било симулирано от човек, който съвсем съзнателно е искал да заблуди лекаря, извършващ аутопсията, или пък от някой, който ужасно е бързал да прикрие следите си и случайно е извадил голям късмет.
— Каротидната артерия — повтори Болд. — Удушен? В гръб?