— Причина за смъртта е шиен прешлен номер три — припомни Гейнис. Сега беше неин ред да го изпита.
— Значи го е нападнал в гръб? — предположи той.
Допирът между двамата би могъл да обясни цветния прашец, полепнал по дрехите на Андерсън, макар че Болд се съмняваше в това. А и прашецът бе намерен по коленете на панталона на Андерсън.
— Хваща го, завърта и край!
— Андерсън се е обърнал с гръб към своя посетител и… лека нощ! Значи става дума за човек, който е бил достатъчно висок, за да се справи с Андерсън, нападайки го в гръб. Мъж, предпазлив и внимателен като самия Андерсън. Двамата сигурно са се познавали. Или поне Андерсън му е вярвал достатъчно, за да го покани в дома си.
Гейнис го погледна.
— Някой от неговите информатори? Знаеш ли, когато заговориш по този начин, започваш да приличаш повече на Матюс, отколкото на самия себе си.
Забележката й го жегна. Не му се искаше колегите им да ги възприемат като толкова близки. Призракът на единствената нощ, която бяха прекарали заедно, все още го измъчваше. Макар че той, както и тя, бе оставил това преживяване далеч в миналото.
Гейнис лакомо излапа останалата част от бишкотата и обърса трохите, полепнали по пълните й устни. Имаше момчешки вид, който може би се дължеше на мъжката кройка на дрехите, които обикновено носеше.
— Докторът трябва да направи още някои тестове, преди да приключи.
— Искам да бъда информиран, когато излезе окончателното заключение. Андерсън е важен за нас… за Ла Моя — коригира се Болд.
Тя го изгледа развеселена, но после изражението й рязко се смени.
— Жертва — с разбиране промълви тя.
— Да — съгласи се той.
Ако цялата информация се анализираше правилно, Анди Андерсън би могъл да проговори от гроба и да ги отведе до Гайдаря от Хамелин. Жертва. Болд мълчаливо се помоли да няма повече.
21.
Ла Моя влезе във фоайето на хотела, разкъсван от нетърпение да я види. Беше получил съобщението по пейджъра си преди около час. Телефонният номер принадлежеше на „Дъ Ин“ — луксозен хотел с шестдесет и пет стаи, който гледаше към градския пазар и към зелените като мрамор води на залива Елиът.
Не можеше да се обясни откъде идваха парите, с които тя плащаше тези стаи. „Дъ Ин“ беше скъп хотел, в който стаите не се даваха на час. Ла Моя предполагаше, че тя познава доста хора с влияние, бивши полицаи, които бяха готови да й свършат някоя и друга услуга. Дългите години служба си имаха и своите добри страни. А може би все пак имаше нещо вярно в слуховете за голямото наследство на Шийла Хил на Източното крайбрежие, което било придружено и от стабилен попечителски фонд. Ла Моя обаче никога не би се осмелил да я попита за тия неща.
Тя отвори вратата и се прикри зад нея. Не искаше да я зърне някой случаен посетител в хотела. Шийла Хил беше изключително внимателна. Наметнала бе една от робите на хотела. Косата й бе опъната назад, а бузите й червенееха. Огледалото в банята бе замъглено от парата. Сърцето му се разигра в момента, в който я зърна. Тя много му липсваше докато бяха на работа, защото там отношенията им бяха чисто делови.
Тя закачи табелата „Не ме безпокойте!“ на вратата и заключи. После развърза колана на робата, която се разтвори и откри гладкия й, стегнат корем.
— Не може да работиш денонощно без никакви развлечения — отбеляза тя. — Твоите срещи с мен са в интерес на целия специален отряд.
Тя го привличаше както емоционално, така и физически. А това бе нещо ново за него. Подобно на жадно животно, устремило се към водата, той копнееше да й донесе наслада, да чуе виковете й на пълно задоволство и отдаване. Но едновременно с това мечтаеше да сподели смеха й, идеите й, прозренията й — тя прекрасно разбираше човешката природа — спокойната й разсъдливост, компанията й. Ла Моя разкопча ризата си, откопча токата на колана си и разтвори дънките си. Тя се отпусна на колене пред него.
— Почакай мъничко — недоволно възкликна той, стъписан от собствените си думи. Винаги бе преследвал страстните жени, жените, които се раздаваха без остатък. Откога бе започнал да изпитва потребност от разговори? Изобщо не можеше да се познае.
Тя се изправи и се обърна към стената.
Разтвори крака и рече:
— Обладай ме. Сега. Тук.
Шийла се облегна на огледалната врата на гардероба и се загледа в движенията му.
Ла Моя се подчини, тласкан от безумната потребност да я задоволи. И двамата изведнъж се оказаха в плен на възбудата.