— Не искам услуга от Флеминг, а от вас.
— Точно заради това — отвърна тя.
— Проблемът е в това, че Флеминг е скрил някъде цялата налична информация, свързана с предишните жертви. Не мога да се добера до нищо. Предполагам, че вие знаете нещо по въпроса.
Още едно продължително мълчание. Болд не искаше да му сервират някоя скалъпена измислица — искрено се надяваше, че Калиджа не се опитва да измисли нещо в момента.
Най-сетне тя заговори.
— Това е просто предпазна мярка. Нищо повече. Начин да сме сигурни, че медиите няма да могат да се доберат до информация, която не е за публикуване.
— Или начин да държите местните полицаи на тъмно? — допусна той.
— Лейтенант…
— Имам нужда от докладите за финансовото положение на жертвите — кредитни карти, банкови сметки, плащания по картите… за всяко едно семейство, станало мишена на Гайдаря от Хамелин. Сигурен съм, че разбирате интереса, който проявявам. Всяко едно подобно разследване би трябвало да започне именно оттам. Аз лично помолих да получа достъп до тази информация много преди отвличанията на Ронда Шотц и Хейс Уайнстейн да станат факт. Когато докладите не пристигнаха, въпреки многобройните ми запитвания, аз се опитах сам да се добера до тази информация и установих, че е засекретена. Блокирана. Тъй като вие се явявате представител на разузнаването в екипа на Флеминг, предполагам, че именно вие сте я блокирала. Трябва да си призная, че не съм и предполагал, че подобен ход от ваша страна е възможен. Сигурен съм, че е трябвало да положите херкулесовски усилия, за да успеете. Но след като вече сте го сторили — успешно при това — аз най-смирено ви моля да ми изпратите цялата налична информация до днес след обяд.
— Но…
— Или — бързо додаде той — информацията за малкия трик на Флеминг ще стигне до всички местни и национални средства за масово осведомяване и никакви усилия не биха могли да предотвратят скандала, който ще се стовари отгоре ви.
— Заплашвате ли ме?
— Аз се занимавам със събирането на информация, госпожице Калиджа. Заплахите оставям на други. Но ако наистина реша да заплашвам някого, ще избера Флеминг, не вас. От онова, което успях да науча за него, разбирам, че той е човек, който си върши работата докрай. И в това няма нищо лошо. Известен е като човек, който държи винаги да дърпа конците. И това разбирам. Но никога не бих си позволил да заплашвам директно човек като Флеминг; само ще разкрия машинациите му пред обществеността и ще го оставя да се оправя. Не, онова, което ви предлагам, е сделка. Предостъпвам ви една дяволски добра идея в замяна на информация, която трябваше да съм получил още преди две седмици. Е, сама си отговорете кой печели повече.
— Не разполагам с информацията, за която ме молите, лейтенант. — В гласа й се долавяха извинителни нотки.
— Но вие сте офицер от разузнаването. Цялата налична информация трябва да е минала през ръцете ви.
— Може и да е минала — съгласи се тя, — но не остана при мен…
Тя се опитваше да му каже нещо. Болд долавяше колебливите нотки в мекия й като коприна гласец.
В полицейското управление на Сиатъл информация от подобно естество щеше да бъде размножена, заведена и разпределена между всички участници в разследването с право на достъп до секретни материали. Във ФБР практиката не можеше да е много по-различна, но въпреки това тя му казваше, че или е пропуснала да си направи копие от докладите, или й е било заповядано да не го прави. И двете обяснения му се струваха абсолютно неубедителни, но пък за сметка на това — интригуващи. Какво, по дяволите, ставаше там? Местният офис на ФБР срещу националното управление? Може би засекретяването на докладите не целеше да изолира местните полицаи от случая, а по-скоро да предотврати достъпа на местните федерални агенти до нея.
— Къде се намира информацията в момента, специален агент? — попита Болд.
— Не мога да отговоря.
— Нали двамата с вас си вършим взаимни услуги.
— Боя се, че моята услуга се разпростира дотук. Ако това не ви удовлетворява и пожелаете да…
— Не — отвърна той. — Идеята си е ваша. Никога не се отмятам от думата си. Дори и когато сделката не е в моя полза.
— Ще видя какво мога да направя. Това е всичко, което мога да ви обещая.
— Никак не е малко като начало — с благодарност изрече той. — Задължен съм ви.