Выбрать главу

— Всеки ден оттук минават десетки куриери — обясни Сю, опитвайки се да защити своя помощник и службата, която оглавяваше.

— Пакетът бил ли е заведен в дневниците ви? — попита Болд.

— Всяка пратка се завежда — потвърди помощникът на Сю и се обърна към компютърния терминал. — Пристигнал е преди двадесет минути. Веднага сме ви изпратили съобщение по електронната поща.

— Пет пари не давам за електронната ви поща! Интересува ме как е пристигнал този пакет и кой го е донесъл. — Притесненията му се засилиха.

Част от Болд изобщо не искаше да отваря проклетото нещо; другата част от него искаше час по-скоро да приключи с това. Но най-напред трябваше да си изясни всички подробности. Липсата на пощенско клеймо и начинът, по който пакетът бе адресиран, задействаха цяла верига от лоши предчувствия и тревоги. Ако все пак се окажеше, че в плика няма компактдиск, а примерно пари в брой, Болд държеше да го отвори пред свидетели. Офицерите от разузнаването редовно се сблъскваха с всевъзможни комбинации, целящи компрометирането им. По-умните измежду авторите на тези комбинации изпращаха подкупа по пощата, а впоследствие се обаждаха, за да установят контакт. Компактдискът можеше да се окаже само камуфлаж, прикриващ истинското съдържание на пакета — неколкостотин или дори няколко хиляди долара в брой. Болд имаше нужда от свидетели.

— Ще го отворя тук — съобщи той. На висок глас уточни точния час.

Това привлече вниманието на Сю Лу, която веднага се приближи до него, разбрала, че той се нуждае от свидетел. На свой ред и тя погледна часовника си и потвърди времето.

Болд отвори плика и извади съдържанието му: единичен златист компактдиск в прозрачна кутийка. Върху диска бяха изписани думите „ОПТИКАЛ МЕДИЯ“, както и някаква техническа информация относно параметрите на диска. Никакво писмо или съпровождаща бележка. Никакви обяснения. Цялата тая работа ужасно го притесняваше. Той подаде плика на Лу, която го огледа внимателно.

— Празен е — отбеляза тя.

— Само този компактдиск — съгласи се Болд.

— Това е CD-R — информира го тя и посочи инициалите върху диска. — Съдържа информация, а не музика. Предназначен е за компютърен CD-ROM.

— Значи имам нужда от компютър с CD-ROM плейър? — попита я Болд. Искаше да е сигурен, че правилно е схванал думите й. Освен това имаше нужда да го упътят къде би могъл да намери такъв компютър.

— В медийната лаборатория на техническата служба — осведоми го тя. И добави: — Те имат всичко.

Техническата служба обитаваше два прехвалени килера в сутерена, свързани с врата, избита направо в бетонната стена. Всякакво електронно оборудване, но най-вече аудио-видеокасетофони и компютри заемаха огромните черни лавици в помещенията, които в някои случаи стигаха от пода, застлан с линолеум, до тавана, изолиран с акустични плоскости. Вече на два пъти тези помещения бяха наводнявани заради старата и лоша водопроводна инсталация, в резултат на което и двата пъти голяма част от оборудването и електрическите инсталации биваха повреждани. Като предохранителна мярка срещу други такива инциденти под таваните беше опънат своего рода прозрачен балдахин. Отделните листи прозрачен полиетилен бяха свързани помежду си със сребристо залепващо тиксо и на места този балдахин частично закриваше флуоресцентните лампи, закачени на тавана.

Техниците веднага заведоха Болд до един компютърен терминал в ъгъла на второто помещение.

— Ние работим в другата стая върху едни аудиозаписи — поясни техникът и предложи на Болд чифт слушалки, които бяха в плачевно състояние. После ги включи в едно от устройствата, монтирани на етажерката.

— Не мисля, че става дума за музика — рече Болд, който не можа да си обясни защо му предлагат слушалки. — Аз имам компактдиск плейър в кабинета си.

— Това е CD-R — побърза да обясни техникът. — Вероятно мултимедиен, но пък защо да не е и само диск? Тези бебенца събират по шестстотин и четиридесет мегабайта данни. А ако се използва и компресия? По дяволите, тогава капацитетът им става необхватен.

— Какво трябва да направя.

Мъжът пъхна диска в машината.

— Натиснете два пъти, когато сте готов — рече той и посочи към екрана. — Той би трябвало сам да свърши останалото. — После му напомни: — Не забравяйте да си вземете диска след като свършите. Тук някой непрекъснато си забравя дисковете, а после идва да си ги търси. — Той леко подръпна ухото си.

— Май често ви се случва да се занимавате с такива като мен, а? — саркастично подхвърли Болд.