— Здрасти — нехайно поздрави Дафни и издърпа един стол, за да седне.
Той не се изправи, за да я посрещне. Това не беше онзи Лу Болд, когото Дафни познаваше.
— О, здрасти! — Той я погледна сковано и не направи какъвто и да било опит да я поздрави наистина.
Дафни се почувства маловажна. Побърза да седне срещу него.
— Дафи, имам нужда от услуга. Ще те разбера, ако откажеш да ми помогнеш, но ако все пак решиш, че си готова да свършиш нещо за мен, единственото, за което ще те помоля, е да не ми задаваш никакви въпроси. Никакви. Нито един. Важно е за двама ни… за всички. Така че не ме питай нищо.
— Тази молба важи ли и за настоящия момент?
Той я погледна, а после бързо премести поглед към вратата на кафенето.
— Това беше въпрос — информира я Болд.
Сякаш изведнъж бе остарял с двадесет години. Лиз, отново си помисли Дафни. Почувства тъга. Болд се беше пречупил — ако искаше да бъде напълно откровена, Дафни трябваше да си признае, че бе очаквала това да се случи доста по-рано.
— Значи абсолютно никакви въпроси?
— Така ще е най-добре — кимна той. — По-сигурно. По-безопасно. — Погледна крадешком към предната част на заведението. Мъката бе в състояние да причини странни неща и на най-силните и твърди хора.
— Не можеш да се върнеш в службата в този вид — предупреди го Дафни. — И това не е въпрос.
Всъщност той никога не бе изглеждал кой знае колко спретнат и елегантен, а по дрехите му неизменно имаше по някое петно, останало от последното му ядене. Новите немачкаеми тъкани, които напоследък бяха излезли на мода, вероятно бяха създадени именно за хора като него, но той продължаваше да се придържа към естествените тъкани. Всичките му дрехи бяха от вълна и памук, в резултат на което през повечето време изглеждаше като неоправено легло. Освен това рядко успяваше да се избръсне, без да остави по лицето островче стърчаща четина.
— Ще се стегна — обеща й.
— Дали ще можеш? — попита тя.
Очите му го издаваха. Едва не се разплака при последния й въпрос. Чудесно разбираше собствената си уязвимост. А за Дафни това бе особено важен признак.
— Лу, един от принципите, според който живея, е необходимостта да споделим проблемите си с околните. Зная, че е нужна известна смелост, но, повярвай ми, струва си риска. — Тя замълча за момент с надеждата, че последните й думи може да стигнат до съзнанието му, може да задействат някаква ответна реакция. — Довери ми се. Моля те!
Той подпря глава върху дланите на ръцете си. Разперените му пръсти покриха устата му, придърпаха бузите му надолу, и очите му се ококориха в гротескна гримаса. Болд заговори, но думите му прозвучаха неясно и глухо.
— Единственото, което искам от теб, е една услуга. Но тя ще ти отнеме останалата част от деня.
— В болницата? У вас?
— Ще шофираш.
— Ще шофирам — повтори тя. — Заедно с теб? Сама?
— Отново въпроси — заяви той. Очите му издаваха огромната болка, спотаила се в душата му.
Дафни се намрази заради онова, което му причиняваше.
— Позволи ми да започна отначало. Прости ми за тези въпроси. Моля те. Моля те! Позволи ми да кажа да. За каквото и да става дума. Каквото и да означава това съгласие. Отговорът ми е да. Да!
— Проблемът е в това, че аз съм зает с нещо друго, а Марина отсъства — поясни той с безжизнения си глас. — Оставате ти, Беър или Дикси. Най-напред реших да се обърна към теб. Което не означава, че си длъжна да се съгласиш.
— Поласкана съм, че първо си се сетил за мен. Освен това вече приех — напомни му Дафни. — Едно пътуване ще ми се отрази добре. — После додаде: — Къде ще ходя? Защо? — Усети се по средата на следващия въпрос и отново тихичко се извини. В момента трябваше да пипа много внимателно.
— Спомняш ли си онази автомивка над Грийн Лейк. Онзи случай с умишления палеж?
— Разбира се.
— Бъди там след час. — Той погледна часовника си. — След един час.
Дафни се напрегна, когато чу молбата му. Офицерите от разузнаването обикновено участваха във всевъзможни сложни разследвания — от конспиративни операции, доказващи корупция в политическите върхове, до подслушване на разговорите на шефовете на азиатската мафия. За какво точно ставаше дума в момента? Молбата му лична ли бе, или бе свързана с някое текущо разследване? Нима тя съвсем погрешно бе изтълкувала състоянието му?