Выбрать главу

— След един час на автомивката — сухо повтори тя.

— Можем да се видим и по-рано, ако искаш. Но не и по-късно — предупреди я той.

— След един час е добре. Ще имам достатъчно време.

— В такъв случай остава след час. Паркирай от източната страна. Аз ще мина край теб. Няма да използвам клаксон или някаква друга сигнализация — ще трябва да се оглеждаш внимателно, за да не ме пропуснеш. Ще тръгнеш веднага след мен и така ще влезем в автомивката — моята кола непосредствено преди твоята. Откажи вътрешно почистване. Това означава, че ще можеш да останеш вътре в колата и няма да се наложи да ходиш в чакалнята. Напълни резервоара на колата си догоре. Купи и някакви бисквитки — най-добре с форма на различни животинки — приключи с указанията си Болд.

— Майлс — промълви тя, внезапно проумяла всичко. Често бе общувала с детето, за да знае любимите му храни.

Очите му ядно проблеснаха.

— Можеш да вземеш и някоя ябълка.

— Разбрах. — Значи наистина ставаше дума за Майлс. Ами Сара? Искаше й се да попита дали няма да й трябват детски седалки, но не посмя.

Искрено загрижен, той я погледна настойчиво:

— Сигурна ли си, нямаш нищо против? — Отново погледна към касата като че ли очакваше някого.

— След един час в автомивката „Лукс Уош“ — повтори тя.

— И спазвай стриктно указанията ми — грубо заяви той. После рязко се изправи и краката на стола изскърцаха по пода.

— Добре — съгласи се тя.

— Не излизай веднага след мен. Остани още няколко минути.

— Добре.

— Важно е. Няколко минути.

— Разбирам. — Нищо не разбираше.

Той излезе от кафенето, поспря за миг на вратата и светлината, струяща отвън, го превърна в обикновен силует, лишавайки го напълно от идентичността му. Отново валеше. Отвсякъде ги обгръщаше сивота. Дафни вече копнееше за пролетта. Искаше Болд отново да стане предишния човек. Непрекъснато поглеждаше часовника си. От опит знаеше, че в подобни ситуации минутите се нижат едва-едва. Чу се свирка на ферибот — самотна и призрачна. Звукът й напомни за Болд — самотен и далечен.

Отново погледна часовника си. Бяха минали три минути. След още петдесет и седем трябваше да е на автомивката.

Тя паркира на Осемдесета улица. Зачака появата на Болд, приковала поглед в огледалото за обратно виждане. Той закъсняваше с пет минути, което не му бе присъщо. Дафни знаеше какво ще стане в автомивката. Бяха използвали подобни номера и преди. Животът на ченгетата отчасти се състоеше от измамни трикове. Но от всички полицаи в управлението тя бе най-привързана към Болд.

Шевролетът му мина покрай нея. Никакъв знак, че я е забелязал. Дъждът не й позволи да надникне в колата му, но Дафни предположи, че Майлс е на задната седалка.

Последва го към входа на автомивката. Вниманието й бе изострено до краен предел.

Шевролетът зави зад ъгъла и един от работниците в автомивката, въоръжен с дълъг маркуч и с разперен чадър над главата си, се приближи до вратата на шофьора. Болд го отпъди с ръка.

Дафни натисна бутона „SEND“ на клетъчния си телефон и едновременно с това свали стъклото на прозореца и също отказа вътрешно почистване на колата. Очевидно двата последователни отказа дойдоха твърде много за работника, който я погледна с увиснала челюст и попита:

— Не желаете?

— Не желая — уверено отвърна тя и затвори прозореца. Искрено се надяваше, че Болд ще отговори на позвъняването й.

Шевролетът навлезе под силната струя от вода и сапун, последван само миг по-късно от нейната хонда. Двете коли бяха погълнати от машинариите на поточния механизъм. Последва струя чиста вода за изплакване, а веднага след това силна въздушна струя разпръсна водните пръски по предното стъкло като сребристо ветрило. В този момент Болд се измъкна от колата си, понесъл голяма детска седалка, в която се намираше синът му. В другата си ръка стискаше пътна чанта. Размяната се извърши за броени секунди — на неясната, пречупена през водата светлина в автомивката Болд сякаш изведнъж изникна до колата й, рязко отвори задната врата, нагласи детската седалка и закопча предпазния колан като през цялото време пристъпваше в крак с движещия се конвейер. Подаде й някакво намачкано листче хартия и промърмори нещо за техния адрес. Каза й да не спира на изхода на автомивката — той щял да плати и за нея. После додаде: